Piczo

Log in!
Stay Signed In
Do you want to access your site more quickly on this computer? Check this box, and your username and password will be remembered for two weeks. Click logout to turn this off.

Stay Safe
Do not check this box if you are using a public computer. You don't want anyone seeing your personal info or messing with your site.
Ok, I got it
обратно!!!
БИОГРАФИИ
Виле Хермани Вало (роден на 22 Ноември 1976) е певец,текстописец и фронтмен на групата HIM. Групата е създадена от Виле през 1996,когато той е събрал приятели и е събрал известност в Англия. В момента живее във Финландия и е приятел със скейтъра Бам Маргера.
Меланхоличния и често раздразнителен Вало e често сравяван с фронтмена на Nirvana- Кърт Кобейн и с Джим Морисън от The Doors.(който Виле имитира в песента си с The 69 Eyes-Wasting The Dawn)Виле е започнал да се занимава с музика от 3 годишна възраст когато е учел да свири на бонго(малък тъпан, по който се удря с ръка/пръсти).Когато е бил на 9 той е постъпил във Консверваторията са Поп и Джаз във Хелзинки, където изучава няколко музикални стила.
След раждането му, родителите отиват в   Крайречната община в Oulunkylд където Кари Вало(баща му) отваря Секс Шоп и там младия Вало е работел преди да започне кариерата си като музикант.
Като дете той се е влияел от музикалните вкусове на родителите си,които са го насочвали към родната финска музика. Едва по-възрастния му братовчед го е запознал с по-тежките изпълнители като Iron Maiden,Black Sabbath и Kiss. По-късно той напълно музикалните си интереси. Те клонят повече към регето и към изпълнители като Джони Каш,Рой Орбисън и Нийл Йанг. Ентусиазма на Вало за музика се проявява в многото фински групи в които е участвал-B.L.O.O.D. (1986-89), Eloveena Boys (1987-88), Kemoterapia (1989-97) и още много други.

Други факти:
*Има по-малък брат-Джеси Вало,който тренира Тае Бо.
*Виле се превежда като Уилям или Бил,а Вало значи "светлина"
*Любимият му филм е "Кошмар преди Коледа"
*Той е наполовина унгарец от майчина линия.
*Идолите му са Клинт Иистуд,Едгар Алан По,Тим Бъртън,Иги Поп и още много други.
*Виле е добър приятел с Бам Маргера
*Въпреки че е астматик по рождение, пуши много
*Сгоден е за Jonna Nygren-бивша водеща по МТВ3
Биография CRADLE OF FILTH


Заражда се през 1991 г в Съфолк, Англия. Групата е основана от Дани (вокал), Джон (бас), Дарън (барабани), Робин(китара) и братята Пол Райън (китара) и Бенджамин Райън (клавири).


През 1992 бандата издава не много успешно демо „Invoking the Unclean“, след което Робин напуска състава. Записано е ново демо — „Orgastic Pleasures“, този път далеч по-успешно, и лейбълът Tombstone Records заявява интерес към „Крадъл Оф Филт“, но до договор така и не се стига. Разочарован, Джон напуска групата, за да развива самостоятелна кариера, докато Робин се завръща като басист, а втората китара е поета от Пол Алъндър. В края на годината групата записва трето демо, озаглавено „Total Fucking Darkness“, което е и най-силното на бандата за това време. Междувременно Дарън е сменен от Никълъс на барабаните. Последният днес е легендарен с уникалната си скорост и техника.


В крайна сметка групата подписва с фирмата „Cacophonous Records“ и през 1994 е издаден дебютният албум „The Principle Of Evil Made Flesh“, обединяващ готически клавири, метъл рифове и вампирски имидж. Самите членове на „Крадъл оф филт“ признават, че творчеството им е вдъхновено от групите „Батори“, „Селтик Фрост“ и „Дайъманда Галас“, както и от литературните гении на автори като Лорд Байрон, Фридрих Ницше, Брам Стоукър и Шарл Бодлер. Дебютът (продаден в над 30 000 копия) получава високо признание и утвърждава „Крадъл Оф Филт“ като една от най-обещаващите блек групи.


Тогава се появяват сериозни разногласия между музикантите и братята Райън заедно с Пол Алъндър напускат групата поради лични разногласия с останалите членове. Скоро съставът е попълнен от Стюарт (китара) и Деймиън (клавир). През 1996 е издаден миниалбумът „Vempire or Dark Faerytales in Phallustein“, като Джейърд Диметър („Дисембър Муун“) записва допълнителните китари. Включеният материал е част от предвидения за предстоящия нов албум, като фигурира и нова версия на парчето "The Forest Whispers My Name". "Vempire" е изпълнен с бързи зловещи музикални хармонии, които грабват слушателя и го отнасят в свят на тъмни фантазии и легенди. Вторият дългосвирещ албум, носещ името "Dusk And Her Embrace" и продуциран от Kit Woolven (Cathedral, Thin Lizzy), се появява през 1996. В записите за пръв път участва и новият китарист Gian Pyres. "Dusk..." е най-мрачната творба на групата до момента, като същеврвеменно включва изключително богати и разнообразни мелодии. "Искахме този албум да надмине като звучене кой да е нормален албум." - споделя Dani. "Искахме да звучи нечовешки, но да има и известен филмов елемент. Според мен е подходящ за слушане като саундтрак към някой филм за Дракула или дори нещо апокалиптично като "Война на световете". Албумът "Dusk..." е издаден от Music For Nations. В творбата са усеща и силното вокално присъствие на Sarah Jezebel Deva, чийто ангелски глас контрастира с яростните изпълнения на Dani - звучене, което завбъдеще ще се превърне в запазена марка на групата. През 1997 Cradle свирят на фестивалите Dynamo и Milwaukee Metal Fest. Скоро след това ги напуска клавиристът Damien. Мястото му е заето от Les Smith, известен още като Lecter (ex- Anathema & Ship Of Fools). През 1998 излиза шедьовърът "Cruelty And The Beast", обединяващ агресивния стил на Cradle Of Filth с ново, невероятно мелодично звучене.


По време на турнетата след издаването на албума бандата се сблъсква с много проблеми, породени предимно от консервативните схващания в някои държави. Фенове са арестувани по обвинения в подклаждане на насилие, най-вече защото носят тениски на групата. В ограничен тираж е издадена специална версия на албума, която е забранена в много страни поради незензурирания снимков материал. Dani Filth коментира ситуацията така: "Всяко нещо, което разчупва стереотипите, първоначално бива осъдено като аморално. На нас това не ни пречи. Винаги сме се старали да изкарваме на показ покварата и пороците, не добродетелите. Така и ще продължим да правим, все едно дали ни обичате или мразите. Целта ни е да вълнуваме хората." В текстов аспект "Cruelty..." разказва историята за легендарната графиня Елизабет Батори, която с остаряването си губела някогашната си красота и се опитвала да я възстанови, къпейки се в кръвта на девици. В албума са майсторски преплетени сюжет и музика, където вътрешните терзания на един изстрадал ум са пресъздадени по неповторим начин. В началото на 1999 барабанистът Nick Barker напуска поради музикални разногласия. На неговия пост последователно застават Was Sarginson (ex-The Blood Divine и December Moon), Dave Hirschheimer (ex-Infestation) и Adrian Erlandsson (ex-At The Gates, The Haunted). Групата записва първия си сингъл "From The Cradle To Enslave" и издава едноименен видеоклип - един от най-кървавите видели бял свят. В EP-то "From The Cradle To Enslave" са включени още пет парчета, сред които два кавъра и чисто новата песен "Of Dark Blood And Fucking". Lecter е изгонен от бандата, а вместо него клавирите поема Martin Powell - бившият цигулар на My Dying Bride. В този нов състав Cradle Of Filth записват новия си дългосвирещ албум - "Midian" (2000). Новият клавирист внася интересно звучене, а откъм вокали Dani е още по-силен от преди, комбинирайки животинско грухтене с умопомрачителни писъци и речетативи. Китарите са тежки както винаги, на моменти се чуват сола. "Midian" за пореден път утвърждава бандата като една от най-влиятелните в съвременния блек метъл, постигайки рекордни успехи. През 2001 излиза LP-то "Bitter Suites To Succubi", съдържащо презаписан материал от ранните години на групата, няколко нови парчета и кавър на песента "No Time To Cry" на The Sisters of Mercy. 2002-ра отбелязва издаването на сборният албум "Lovecraft & Witchhearts" и на концертното DVD "Heavy, Left Handed and Candid". Китаристът Gian и басистът Robin напускат състава, като китарите остават изцяло в ръцете на ветерана Paul Allender, a басът е поет от Dave Pubis. В края на годината бандата влиза в студио за записите на шестия си дългосвирещ албум, озаглавен "Damnation And A Day". Творбата надминава по мащабност всички досегашни албуми на групата, като звучи още по-тежко от Midian и същевременно величествено. В записите участват оркестър и хор, които формират идеален фон за траш издевателствата на Paul и унищожителните вокали на Dani, а клавирите на Martin са точно на място - без да доминират звуковата картина. Албумът е концептуален и представя меко казано "нестандартния" прочит на Dani на избрани библейски пасажи - от бунта на Луцифер, през изкушаването на човека до Апокалипсиса... През 2004 излиза албума “Nymphetamine”, който подчертава афинитета на Дани към жените. Изключителна атмосфера, невероятни рифове, лиричен език – този албум леко променя имиджа на Креидъл Оф Филт. Този имидж се променя още повече през 2006 когато излиза още един дългосвирещт албум – Thornography. В него има доста кавъри, но и много нови песни....
Историята на Apocalyptica започва по класически, в класическата музикална академия Sibelius Academy във Финландия през 1993 г. Учейки в престижното училище, в главите на Eicca Toppinen, Paavo Lotjonen , Max Lilja и Antero Manninen се ражда идеята да си направят нетрадиционна група, с която да свирят кавъри на любимите им рок групи. Всичко започва на шега, като идеята на момчетата е да направят микс между музиката на Прокофиев и любимите им Metallica и Pantera. За целта четиримата използват дисторшъни, който карат вилончелата им да звучат като тежки метъл китари. От финландския клон на Universal Music веднага усещат сензацията и през 1996 г. става факт първия кавър-албум на групата - “ Apocalyptica plays Metallica by four cellos”, с който класическите музиканти отдават чест на Metallica. Началото, на наричания от тях нов стил “чело-рок” е сложено и резултатите не закъсняват, като продажбите от албума достигат близо 1 млн. бройки.

Вторият им официален запис продължава вече начертаната линия и във албума “Inquisition Syphony” (1998) вече присъстват пълния набор от кавъри на любимите им групи - Sepultura, Faith No More, Pantera и отново Metallica. Истинският хит от този запис обаче е тяхната собствена композиция “Harmageddon”, на която правят и клип. Следват разпродадени турнета по цял свят, като феновете на Apocalyptica стават все повече с всеки изминал ден. Уморен от постоянното пътуване Antero Manninen напуска през 1999 г. за да се посвети на класическото си образование и да свири със Симфоничния оркестър на град Лахти в родната му Финландия. Следващият запис на Apocalyptica е този, който ги прави истинска група и показва на света възможностите на Eicca да прави собствени композиции.

Вече с нов член в групата, в лицето на техния приятел и класически музикант Perttu Kivilaakso, излиза албума “Cult” (2000), който веднага покорява както феновете така и специализираната критика. В него има само три кавъра и 10 авторски песни, с който те спечелват истински и по-скептичната аудитория. Съвсем новото за тях е и вкарването на перкусии и барабани в някои от траковете. За живите си изпълнения те назначават като неформален член Mikko Siren, който е известен финландски барабанист. С три записа зад гърба си Eicca и компания решават, че е време за нови предизвикателства и презаписват своята песен “Path” с вокалите на Sandra Nasic от Guano Apes. Следва и версия на парчето “Hope Vol. 2” с участието на Mattias Sayer, който е вокал на немските рокери Farmer Boys. И двете песни са филмирани и музикалния гигант MTV прави от тях тотални хитове. 2002 г. заварва Apocalyptica отново на път и групата губи още един член заради натоварената си програма. Max Lilja напуска доброволно заради претоварения график и неразбирателства между него и останалите.

Вече като трио Apocalyptica нанасят поредния си удар в лицето на малко останалите скептици с албума “Reflections” (2003). Изцяло авторският материал включва и специалното участие на барабаниста Dave Lombardo от метъл титаните Slayer. Наблягайки и на комерсиалния момент като отделни сингли съпроводени с видеоклипове излизат песните “Seeman” на Rammstein, с вокалите на пънк иконата Ninna Hagen, и “Faraway” с участието на Linda Sunblad от Lambretta. С няколко милиона продадени албума зад гърба си и хиляди фенове в цял свят Apocalyptica издават най-прецизния си албум до момента в края на януари 2005 г. Първият сингъл “Bittersweet” става тотален хит не и без помощта на техните известни сънародници Ville Valo от HIM и Lauri Ylonen от The Rasmus. За десет години на голямата сцена Apocalyptica не само преобразиха тотално схващането за класическата музика, но и си спечелиха почитатели от класическите жанрове та до die hard хеви метъл фенове.

Children Of Bodom е финландска metal група от Еспоо, Финландия. Има известни дебати около точното определяне на стила на групата, но звученето може да бъде описано като смеска между power и melodic metal с black metal влияния.

Първоначалните албуми на групата са повече към стила на power metal-a, но постепенно звученето се измества към melodic metal-a. Могат да се открият и елементи от black metal-а. Последните албуми клонят към industrial metal звучене, което отблъсква част от старите почитатели на групата.

Ранни години

Първоначалнният вариант на групата е сформиран през 1993 г. от китариста Alexi Laiho и барабаниста Jaska Raatikainen под името IneartheD. Двамата са се познавали от детство и са споделяли общи музикални интереси в heavy metal -a и death metal -a, откривани в групи като Stone, Entombed и Obituary. Малко по-късно след сформирането на IneartheD, се присъединява и басиста Samuli Miettinen, с което се оформя и първоначалния състав на групата. През август същата година излиза и техният демо запис Implosion of Heaven.

Самули е бил основния тестописец на групата през двете години в които свири в IneartheD. В края на 1995 г. той напуска групата, заминавайки за САЩ със семейството си. Последните приноси на Samuli Miettinen са в тестовете на песните към вторият демо запис на групата - Ubiquitous Absence of Remission. В това произведение, клавирите се появяват за пръв път в звученето на групата. За да постигнат това Alex и Jaska изпълняват клавирните партии отделно, а в последствие всичко бива било миксирано с останалите инструменти. След напускането на Samuli, текстовете започват да се пишат от Alexi, преди това ангажиран с композирането на самата музика.

По времето, когато Jaska е свирил на валдхорна в местна група, на репетиции се запознава с Alexander Kuoppala - тромпетист и виртуозен китарист. Малко след вторият демо запис на IneartheD, Alexander е поканен в групата, като ритъм китарист.

Басиста, избран да замени Samuli бил Henkka Seppälä, с когото Alexi и Jaska се запознават в училище. Освен изпълненията на бас китара, Henka често дублира, като бек вокал. Заедно с Henka през 1996 г., към групата се присъединява и клавириста Jani Pirisjoki.

С този състав, IneartheD записват и третото си демо - Shining. Този запис не е приет с възторг от звукозаписните компании. По това време музиката на групата намира малка подкрепа и е изпълнявана предимно в регионални сцени. Като последен опит групата решава да запише собствен албум, независимо и самофинансирано. Това е било предизвикателство, тъй като по това време никой от музикантите не е разполагал с пари.

Взискателността на Alexi към клавирните партии е причината Parishoki да напусне групата, но това става без скандали и пререкания. По това време приятел на Jaska, пианист на име Janne Wirman е избран за наследник на Jani.

Jani е липсващото звено, завършващо звученето на IneartheD. Точно тези клавирни партии характеризират стила, по-късно емблема на Children Of Bodom. През 1997 г. в този състав групата записва първият си самостоятелен албум - Something Wild. Преназначен е да бъде издаден от малка белгийска звукозаписна компания, но вторият вокалист Sami Tenetz праща записите и на Ewo Rytkonen от Spinefarm Records. Все пак IneartheD подписват първоначален договор. Обаче, собственика на Spinefarm, Evo е впечатлен от групата и е заинтересуван от подписването на договор с тях. Тази възможност е била много по-привлекателна, тъй като белгийската компания не е предлагала почти никаква помощ в разпространението и продажбата на албума.

За да подпишат договор с Spinefarm, е било необходимо да се промени името на групата, тъй като договора с белгийската компания бил подписан с името IneartheD. Предложение за името дошло от местен телефонен указател, където било споменато името на езерото Бодом. Езерото имало и подходяща за групата история, и след няколко възможности групата се спряла на окончателното си име - Children Of Bodom.

Бодом се свързва с жестоко убийство, случило се край езерото през 1960 г. Четерима младежи - две момчета и две девойки, били нападнати от предполагаем психопат, докато са лагерували край езерото. Единственият оцелял е полудял и се лекува в психиатрична клиника. Случаят все още остава неразкрит.

Something Wild

С идеята за популяризиране на предстоящия албум Something Wild, групата открива един от концертите на симфоничната black metal група Dimmu Borgir през 1997 г. Успехът на това преставяне е последван от незабавното внимание на представители от Nuclear Blast, който предлагат договор на Children Of Bodom, в рамките на Европа, започващ от следващата (1998) година.

Албумът Something Wild е официално издаден през ноември 1997, като за промоцията му групата записва видеоклип на песента "Deadnight Warrior". Видеоклипа е режисиран от Mika Lindberg с общ бюджет от €1000. Концепцията в него е относително семпла, включваща сцени на открито след снежна буря. В него Children Of Bodom свирят за няколко часа през нощта на температури около -15o C.

Първото европейско турне на албума започва през 1998 г. Тогава Children Of Bodom свирят заедно с групи като Hypocrisy, Covenant и Agathodaimon, но страдат от липсата на Jane Virman, приключващ своето образование. По време на това турне Jane е заменен от пианиста Erna Siikavirta.

Месеци по-късно, групата записва други две песни - "Towards Dead End" и "Children of Bodom". Последната е включена в компилация от Spinefarm Records, а непосредствено след излизането си остава на върха на финландските класации за осем поредни седмици. През късния август, Children Of Bodom, записват на живо "Forevermore", по време на концерт в Русия. По-късно същата тази песен е преименувана на "Downfall".

Второто европейско турне, групата предприема през септември 1998, но отново Jane не е с тях. Alexi кани тогавашната си приятелка - Kimberly Goss (от Sinergy и предишен член на Dimmu Borgir и Therion) за изпълнението на клавирните партии. В края на турнето Kimberly на свой ред кани Alexi да се присъедини към Sinergy - по това време група в началните етапи от развитието си.

Hatebreeder

Вторият албум - Hatebreeder, е записан в периода края на 1998 и началото на 1999 г. Първоначалното намерение било той да се казва Towards Dead End, но още в студиото групата решава да го прекръсти. Две седмици преди излизането на албума се появява сингълът "Downfall" с намерението да усили нетърпението на феновете. С официалното излизане на Hatebreeder, Children Of Bodom се появяват на върховете на много европейски класации.

През юли 1999 г., успехът на сингъла "Downfall" и на албума Hatebreeder позволява включването на Children Of Bodom в програмата на три концерта в Япония с групите Sinergy и ветераните In Flames. По време на два от концертите е записан и албум на живо - Tokyo Warhearts, в който групата изненадващо точно пресъздава студиините си записи. По тяхно желание никакви музикални ефекти не са добавяни към концертните записи в последствие.

Follow the Reaper

За следващия си албум, Children Of Bodom решават да използват студиото на Peter Tägtgren - Abyss в Швеция, вместо финландското Astia на Anssi Kippo, където са записвали целия си материал още от времето на демо албумите на IneartheD. Children Of Bodom написват осем нови песни за предстоящия албум, но докато са в студиото решават да включат и бонус "Kissing the Shadows", набързо композиран от Alexi. Запсите на албума се правят между август и септември 2000 г., като името което групата дава е Follow the Reaper. Официалното излизане на албума е в началото на 2001 г. Видеоклипа към песента от албума "Everytime I Die" е режисирана от финландеца Туука Темонен (Tuukka Temonen), малко след това.

Hate Crew Deathroll

През февруари 2002 г., Children Of Bodom започват работата си по предстоящия си албум Hate Crew Deathroll. Записите правят през август, но албума излиза официално през януари 2003 г. във Финландия. Албумът остава на върха във финландските класации общо три седмици, по-късно превръщащ се и в първият им златен (всички албуми достигат този статус, с изключение на Follow the Reaper, който е платинен).

Първото световно турне на Children Of Bodom започва през 2003 г. и продължава до края на 2004 г. Въпреки успеха и утвърждаването на групата, по средата на турнето, Alexander Kuoppala, решава да напусне групата по лични причини без да дава предизвестие. Тогава китаристът на Griffin - Kai Nergaard е поканен от Alexi да се присъедини, но Kai отказва. Тогава Roope Latvala от Stone заема временно мястото като сесиен музикант, до намирането на постоянно решение. Този състав е представен в Москва на 16 август 2003 г.

Are You Dead Yet?

След успешното приключване на световното турне с Латвала, той получава и постоянна позиция в групата. Групата записва и издава EP-то Trashed, Lost & Strungout. Малко по-касно се появява и сингъла "In Your Face", включващ песни от предстоящия албум, както и шегата кавър на Britney Spears - "Oops!... I Did It Again".

В края на 2005 г. излиза и албума им Are You Dead Yet?, включващ стил различен от това което преди това е характеризирало творчеството на Children Of Bodom. По-прости, но по-тежки китарни рифове са включени в музиката, както и елементи от industrial metal -a. Реакациите на публиката са противоречиви, но комерсиалният успех е безпорен. Албумът достига златен статус във Финландия, 16-ти в Германия, 16-ти в Швеция и 17-ти в Япония.

Следващото произведение на групата - DVD сингъл на песента "In Your Face" включващ видеоклип, материал за групата зад сцената и записи на живо от песента "Sixpounder" по време на участието в Wacken Open Air през 2004 г.
През февруари 1995, след свирене на барабани повече от 23 години, Sully Erna от Boston, Massachusetts решава да създаде нова банда.

Само въпрос на време е да осъзнае, че трябва да застане начело на бандата като вокалист вместо зад барабаните. Една година и след

няколко промени в състава на групата, Godsmack била факт. Sully Erna, Robbie Merrill и Tony Rombola влизат в студио и записават първият си

диск, озаглавен All Wound Up. Отнема им малко повече от един уикенд за мизерните 26 000 долара.
През следващите две години, групата вече свирила навсякъде из бостънската сцена, заедно с барабаниста Joe Darco и започва да

изгражда репутацията си на банда със страхотни концерти. Godsmack започват да приканват все по-голяма и по-голяма публика за концертите си. Тяхния първи диск започва да се разпространява из

Бостън, и в крайна сметка стига до ръцете на един диджей от WAAF, бостънската радио станция. WAAF започва да пуска 'Keep Away' много

често и песента много бързо се изкачва на първото място в класацията на станцията. Newbury Comics, верига от музикални магазини на

компанията New England, се съгласява да продава тяхното CD и работата на групата продължила.
Скоро след успеха 'Keep Away', Godsmack се връщат в студиото и записват сингъл, наречен 'Whatever', която на свой ред се превръща в

следващия фаворит на WAAF.
Като резултат от успеха на сингъла, албума на Godsmack започнал да се продава със стотици копия на седмица, и скоро надвишавал

хиляда копия на седмица, превръщайки се в втория най-добре продаващ се албум от веригата магазини. Това в последвие довело до все

повече искания да пускат тяхната музика по местните радиостанции и реализирането на още дискове. И така вървяло, до лятото на 1998

година, когато Republic/Universal се появили и предложили договор на Godsmack за присъединение към техния лейбъл, което групата

естествено приела.
Joe Darco скоро бил заменен с Tommy Stewart, 'All Wound Up' бил презаписан и artwork-а му бил сменен. В завършения си вид, това бил

дебютният им албум с името 'Godsmack', пуснат на пазара 6 седмици по-късно. Godsmack започнали и първото си турне като хедлайнъри, наречено 'The Voodoo Tour'. Силните им представяние на живо, заедно с

високите продажби и непрекъснато растящият брой на фенове им осигурили място на Ozzfest 1999 и 2000, както и европейско турне

заедно с легендите Black Sabbath и представяне на Woodstock 1999.
През 2000, Godsmack пуснали на пазара реализиран втори албум - 'Awake'. Заглавната песен от този албум доминирала над всички в рок

радио станциите, и счупила рекордите на всички класации през 2000 и 2001. Инструменталът от диска, 'Vampires' спечелил на групата

първата й номинация за награда Grammy. Godsmack изпълнявали 'Awake', правейки невероятни шоута. Те дали на феновете да разберат, че техните пари си заслужават за

готическа сцена, големи видео екрани, и пиротехника, много пиротехника.
През 2002, Sully е помолен от A&R да запише саундтракът към филма 'The Scorpion King', третата част от сагата 'The Mummy'. Песента,

която Godsmack написват и изпълняват с името 'I Stand Alone' се превръща в номер едно сингъл в класацията на Rock Radio и най-често

пусканата рок песен през 2002 за 14 седмици.
След прекарвайки в турнета над 4 години, бандата решава да си вземе почивка, преди да се завърне отново в студиото. По време на

почивката Shannon Larkin, приятел на Sully от 15 години, създател на Wrathchild America, AMEN и Ugly Kid Joe, бива помолен да замени

Tommy Stewart като барабанист.
След това, подновената група отива в Miami, за да композира и запише третото си CD. 'Faceless' е реализиран през април, 2003 и

седмицата, в която излиза е седмицата, в която се превръща в най-продавания запис в Америка. 'Faceless' донася също и ново турне, което

продължава 23 месеца и доная нови две номинации за Grammy за 'I Stand Alone' и след 11 месеца - интернационално турне със кралете не

метъла, Metallica.
През март, 2004, Godsmack реализират първото си акустично EP, наречено 'The Other Side' , включващо нови версии на предишни песни,

плюс хитовете 'Keep Away', 'Re-Align' и 'Awake'.
То също се добавило в концертите на Godsmack, дори на сцената заедно с Metallica, разказващо интимни акустични истории, давайки

обяснение защо албумът е озаглавен именно 'The Other Side'.
Обстановката също била наредена така, че да налага уещането от песните и да го пренася върху слушателя. Разголени докрай, Godsmack продължили да изпълняват едно от най-добрите акустични представления на нашето време. Godsmack завършили 2004 и 2 албума с носталгично представление на Бъдни вечер в Hard Rock Café, в Orlando, Florida.
През това тричасово страхотно представление, Godsmack минали през почти всички песни в дискографията си и дори изсвирили няколко известни кавър парчета.
През 2006, групата отново се завръща в студиото за да запише четвъртия си студиен албум, който бива озаглавен 'IV'. Пуснат е в продажба на 24 април, 2006 и през август достига продажбата 546 000 копия. Пилотния сингъл от албума, 'Speak', достига до 85-то място в калсацията на Billboard и на 1-во в Mainstream Rock Tracks. Досега, историята на Godsmack ще продължава да се пише.
Guns N Roses

Първоначалният състав на G n' R e: Аксел /вокали/, Изи /китара/, Слаш /соул китара/, Дъф /бас/, Стивън /барабани/. Петимата започват общата си работа в гараж, осигурен от приятел на Адлър срещу символичен наем. В началото Дъф е единственият, който има постоянна работа - шофьор на камион за пренасяне на мебели. Аксел и Изи живеят в гаража, където репетират,- и скоро всички се пренасят там. Периодът между лятото на '85, когато за първи път свирят в някакъв клуб близо до Сънсет Стрип пред двайсетина души, и договора им с Гефън тъне в неизвестност. Самите Guns избягват да говорят за него, сякаш за да разпалват допълнително въображението на журналистите и феновете за това, какво ли е ставало по пътя към успеха в този гараж или където и да е в тяхната жизнена среда, която по признание на Дъф е била изцяло улична. Оттогава датират и наркотичните им увлечения. "В началото всички бяхме вътре" - казва Аксел. - "Човече, ние наистина злоупотре-бявахме с кокаина." Пак според някои източници групата се наричала - Heads of Amazon, а после се прекръства на доста зловещото AIDS Самото име Guns N Roeses има няколко етимологични обяснения. Според Дъф е словосъчетание между първата идея за група на Аксел и, Изи, наречена Hollywood Rose и вече попрочулите се в Холивуд L.A. Guns, а според Аксел името е символ на противоположностите - насилие (Guns) и - любов (Roses) Както и да е, в началото на 1986 те определено са местните знаменитости. Какво са свирили в този начален период? Отново Аксел: "Пробвахме от всичко по малко. Aerosmith, Blues Brothers, Hendricks, Zepeln , Stowns. Бяхме написали и сами няколко песни." По това време вече са съществували Paradise City и It's So Easy и една ранна версия на Don't Cry, която Изи и Аксел са съчинили още като ученици. Година по-късно продуцентите на Гефън отхвърлят Don't Cry и дебютният им албум остава без балада. Парадокс, като се знае сегашната слава на Don't Cry И все пак шумотевицата около новите улични любимци набира скорост. През февруари '86-а Guns правят няколо демо записа за една малка компания, която обаче им отказва сътрудничеството си. Грешка - сега сигурно си хапят топките от яд... Далеч по-опитната шоу лисица Том Зутаут, известен нюхаджия на млади групи, ги чува на клубен концерт и предлага демоленти в централния офис на Гефън Рекърдс Уърлдуайд. Дейвид Гефън, легендарният президент на компанията, изготвя проектодоговор, който е подписан от Guns през август същата година. Следват месеци на очакване, докато през януари 1987 Гефън отпуска полагащия се аванс за първи лонг-плей на Guns. Междувременно с парите, заработени в клубовете, групата е основала собствена грамофонна фирма, наречена Узи Суисайд Рекърд Къмпани. Чрез нея през октомври 1986 групата издава ЕР(плоча с 4 -5 песни) със заглавието Live... Like a Suicide, което съдържа четири парчета Reckless Life - химн за начина им на живот, Nice-Boys, (Guns са всичко друго, но не и nice boys, поне в очите на средния тексаски фермер или който и да е председател на училищно настоятелство), Move to the City и Mama Kin", кавър версия на Aerosmith и любимо парче на един от малкото, които Аксел Роуз признава за свои влияния - Стивън Тайлър, лидерът на Aerosmith. Бяха заедно един до друг на сцената в Париж по време на концерта на Guns-на 6.юни 1992. През юли 1987 излиза и първият албум на Guns - вече с етикети Гефън. Това е знаменитият, Арреttitе for Destruction, който се оказва най-успешният албум в историята на Гефън Рекърдс и един от най-успешните дебюти изобщо. Към юли 1992 г. по данни на Американската музикална асоциация продажбите-му наближават 20 милиона екземпляра Оттук нататък започва добрата стара приказка за успеха, многото пари, изобилието от жени и проблемите, които винаги съпътстват славата. Appetite for Destruction (Апетит за разрушение) се изкачва на самия връх в Топ-100 на "Билборд" и остава там пет седмици! От август в продължение на повече от година Guns са на турнета като съпорт на някои от големите имена в рока. Започват с The Cult, чийто барабанист е Мат Соръм, после Мотли Кру и Alice Cooper. През август 1988 Guns са за пръв и засега единствен път на прочутия фестивал Monsters of Rock в Кясъл Донингтьн, Англия, заедно с Дейвид Лий Рот, Megadeath, Helloween, KISS и хедлайнарите Iron Maiden. По време на Guns, които свирят четвърти по ред и са първите, успели да разбудят-апатичната дотогава тълпа, за първи път в осемгодишната история на фестивала сред публиката има две жертви. Точно преди инцидента, станал пред самата cцена, Аксел моли публиката да се отдръпне назад, за да не притисне тези най-отпред. По неговите думи съвсем умишлено Guns са се опитали да не правят каквото и да било шоу и дори-да свирят под възможностите си, за да предотвратят трагедията и тълпата да се отдръпне, но не успяват. Вследствие на инцидента, през 1989 фестивалът не се провежда, за да бъде подновен едва през 1990. След Донингтьн Guns обикалят Европа по традиция заедно с другите участници в Monsters of Rock. Турнето продължава и в началото на 1989. Междувременно три сингъла от Appetite for Destruction влизат в Top 10 на Билборд: Sweet Child О'Mine достига номер 1 и се продава в над един милион екземпляра и така Guns става четвъртата група в историята на hard rock-a, която бие всички топ позиции в Top 10 и има номер едно сингьл Paradise City стига до пето място, a Welcome to the Jungle - седмо. Албумът естествено е дебют на годината - 1987, а през следващата Guns печелят годишната награда на MTV в категорията "най-добър нов изпълнител" с видеоклипа на Welcome to the Jungle. През ноември 1988 излиза двойният ЕР GN'R Lies който съдържа четирите парчета от Live... Like a Suicide плюс четири нови, изсвирени изцяло unplugged - Patience, която достига четвърто място като сингьл в Top 10 и продажби над един милион, Used to Love Her, You're Crazy, която е акустична версия на същото ( парче от дебютния албум, и One in a Million. Албумът е номиниран за Грами, а в годишното допитване до читателите на списание Rolling Stone Guns N' Roses са обявени за "най-добър нов американски бенд", а в класацията на критиците Guns печелят титлите "най-добър хевиметъл бенд" и най-добър певец мъж Аксел Роуз. 1988 е годината на пълен триумф за Guns. Тя е върхът на техния ранен период на утвърждаване и борба за място под слънцето. Популярността им расте главоломно, все повече печелят публика и критика. Сухите и лишени от романтизъм факти са красноречиви: до средата на '89 г. от Appetite са продадени 11 милиона копия, а по последни данни на Гефън от GN'R Lies до лятото на '91 г. са купени 6 милиона. Appetite освен петте седмици на първо място остава в чарта на Билборд 147! последователни седмици (което прави около 3 години) чак до юли 1990. През 1989 г. Guns са съпорт при завръщането на сцената на едни от най-големите живи класици -Rolling Stones: Ако Аксел Роуз е обявявал някога някого за свой идол, то това е Мик Джагър. Поканата за турнето със Stones говори сама по себе си за факта, че в края на осемдесетте години. Guns са безспорно най-популяната нова американска група. Материал за нов албум обаче няма и това води до скандал с Гефън, макар й Да не се стига до анулиране на договора. Оправданието е прието с уговорката, че все пак Guns участвали в едно от най-големите турнетата годината. Американпкият рок пазар обаче продължава да е под диктата на групата Bon Jovi, коятo има. изключително успешно турне и албум - New Jersey. Силни плочи по това време издават й Мотли Кру - Dr. Feelgood, Aerosmith ,Alice Cooper - "Trash", KISS - Hot in the Shade, Whitesnake - "Slip of the Tongue". Макар и сред най-популярните, Guns все още са далеч от мегастатуса, извоюван ло-късно. -През септември '89 Sweet Child O'Mine печели две наградила сингьл - на т.нар. AMA и наградата на MTV "за най-добро хевиметьл / хардрок парче". 1990 голина бележи и първата персонална промяна в групата. Въпреки че на няколко пъти Аксел Роуз отхвърля слуховете за изгонването барабаниста Стивън Адлър, през юли това вече е факт. Както вече споменахме; напускането на Адлър е лоста деликатна тема, към която музикантите се връщат с неохота. Съществуват две гледни точки: според Аксел и Слаш причината e неспособността на Адлър да се откаже от наркотиците, което се отразявало директно на неговото свирене и майсторство. А според Адлър, Аксел Роуз е един диктатор, който не търпи различия в мненията. Истината според мен остава скрита, защото има и съдебен процес по времето на който Guns изглеждат съкрушени. За процеса Дъф казва: "Не мога да повярвам, че вчера със Стиван свирихме и бяхме приятели, а днес се съдим". Други факти сочат, че Адлър е изгонен веднъж през март, след като Guns опитват със студийните барабанисти Адам Мейпълс и Мартнн Чембърс, но те се провалят и това води до връщането на Адлър, за да бъде изгонен окончателно през юли. През пролетта на '90 излиза дискът на фирмата GGC Рекърдс" с музика От филма Days of Thunder с Том Круз в главната роля. Guns участват с кавърверсия на Knockin" on Heaven's Door, парче на Боб Дилън от 1973 година. Впоследствие, издадена в Use Your Illusion II, тя става един от най-големите им хитове. Малко по-късно "Уорнър Брадърс" пуска в продажба диска Nobody's Child - компилация от хитове с благотворителна цел - помощ за румънските сираци след събитията в Румъния през декември 1989. Guns са включени в този диск със Civil War: През април те свирят на четвъртото издание на Фарм Ейд - концерти в помощ на американските фермери. През същата '90-а година при раздаването на Американските музикални награди" Guns печелят 6 категории - "Любим хевйметьл/хардрок" изпълнител", "Любим хевиме- тъл/хардрок албум" отново за Appetite. Междувременно музикантите имат и някои индивидуални изяви, което говори за натрупването на звезден статус. Личните покани от легенди като Боб Дилън, Майкъл Джексън и Иги Поп говорят за нарасналата класа на музикантите от Guns като индивидуалности. Така Слаш и Маккаган са гост-музиканти в албума на Иги Поп "Brick by Brick". Само Слаш участва в записи на Боб Дилън и на Майкъл Джексън в "Give In to Me" и първоначалния риф на "Black or White" от албума на Майкъл - Dangerous. Заедно със стария си приятел Лени Кравиц Слаш свири във "Fields of Joy" и "Always on the Run" от албума на Лени "Mama Said", като тук Слаш е и съавтор на едно от парчетата. Любопитно е сътрудничеството на мистър Слаш в албума на вокалиста Сам Кинисън - "Leader of the Banned". В него свири и Си Си Девил (вече екс-"Пойзън"), и двамата гастролират в парчето "Highway to Hell". Та според ^Си Си Девил Слаш някога е кандидатствал за "Пойзън", но пичовете не го одобрили. Заедно с други "гитар хироус" Слаш е поканен да почете паметта на най-големия производител и първомайстор на китари Лес Пол. Още повече, че самият Слаш свири само и единствено на "Гибсън Лес Пол". . Някъде през '90 започват студиосесиите за записи на нов албум. През август hi мястото на Адлър идва МАТ СОРЪМ, познат на Guns от турнето през 1987 с Кълт. "Когато нещата около напускането на Стивън назряха, аз казах на останалите, че Мат е човекът, който ни трябва - разказва Слаш. - Той е невероятен барабанист, който обединява някак си духа на три десетилетия. Смяната е изключително сполучлива й става Мат железобетонната основа, върху която се гради всичко останало. Много мощен, много взривен барабанист, Мат е и доста скромен рокмузикацт. Той предпочита Да си носи истинското име. Роден е в Манчестър, Англия. Висок е 182 см, коса руса телосложение ,- здраво, як като биче, очи - сиво-сини. Отново-Слаш: "И когато-вечер седим с Дъф и слушаме "Дъ Кълт", аз го питам: "Как се казва тоя барабанис Той е просто номер едно!" И Дъф, разбира се, се съгласи." Така Мат Соръм присъединява към тялото Guns и става неговата най-подвижна част, е поне до 1997 изглежда така. По същото време към групата се присъединява и кейбордистът ДИЗИ РИЙД, cтар приятел от клубните дни. Неговата поява е свързана с концепцията на Аксел усложняване саунда на Guns, който твърди: "Можете да запишете 25 китарни парти една върху друга, но нищо не може да замени пианото. Новите албуми трябваше да са стъпка напред в аранжирането на звука." Целта е постигната, защото новите два албум| са наистина нещо съвършено ново като звук и като вглъбяване в музикалните форми, до днес обаче Дизи Рийд си остава най-невзрачният мъж в групата. Голобрадко с широ усмивка, той е винаги в сянка, /може би затова е и още в състава на Guns в наши дни/ даже повече и от гост хармониката Тед Ендриеди| Най-малко интервюираният. Истинско име Майкъл Рийд. Роден в Лос Анжелис. Ръст 179 см, коса - кафява, очи - зелени. Между есента на '90 н лятото на '91 пада здраво бачкане. Музикантите записв над 35 парчета в пет различни студиа: Рекърд Плант, Ей енд Ем, Студио Фиф Сикс, Имидж Рекординг в Холивуд, Коиуей в Лос Анжелис и Метълуър Рекординг в Торонто. Междувременно Слаш свири мяколко партии в парчето Неy Stoopid от едноименния албум /и един от най-добрите според мене албуми/ на рок динозавъра Алис Купър. Всичките нови записи на Guns са продуцирани от магьосника Майк Клинк, работил с тях и в Appetite fq Destruction и са миксирани от Бил Прайс. Гост-музиканти са имена като Майкъл Монр, Алис Купър, Уест Аркийн, автор на песните Yesterdays, Bad Obsession и "The Garden, братът на Аксел - Стюарт, Шанън Хун, Реба Шоу бекингвокали. На 25 юни 1991 г. излиза сингьлът You Could Be Mine, включен във филма Терминатор 2 с Арнолд Шмрценегер в главната роля Видеоклипът на песента е истински екшън' а ла Шварця, която накрая се появява в очи с музикантите и ги измерва със своето електронно ядрено устройство, с което се опитва да фокусира Аксел, но той с типичния си диктаторски поглед откава терминатора. Само до юли от You Could Be Mine, която е била готова още за Appettite са продадени повече милион и половина копия. На 3 септември е пуснат в продажба и вторият пилотен сингъл Don't Cry В най-първоначалния си вариант. Издаването на двата албума "Use Your Illusion" на 17 септември 1991 г. е прецедент в историята на музикалната индустрия - група да пуска на пазара два различни в един и същи ден. Този ден магазините са били отворени още в полунощ -и к-л на места е имало стълкновения между феновете. Продажбите на "Илюзиите" до лятото на 1992 са достигнали .'. милиона копия. Guns са доволни и по всички правила на маркетинга стягат багажите за двегодишно световно турне. Но преди неговото начало се случва нещо, което покруся сърцата на Guns маниаците. Според официалното съобщение на "Гефън" Изи Страдля напуска групата! "Човекът в сянка", но всъщност основен композитор и дори вокали| в някои от собствените си парчета в двата нови албума, е вън от играта. Тонове мастила се изписаха за причините, но всичко се върти около нежеланието на Изи да се впуска изтощителния двегодишен тур, който тогава предстоеше. "Не искам следващите години всяка вечер да свиря 10-15 парчета до втръсване" - обяснява Изи. Слаш ссе намесва в спора: "Сърцето на Изи просто не беше "Guns", в нещата, които правехме. Той просто си отиде." Така Изи просто "си отива" и разгаря кампанията около евентуалния нов "съпорт" на Слаш в китарните вариации. След нормалната пресдандания около този или. онзи кандидат, новият член е Гилбърт "Гилби" Кларк от неособено популярната лосанжелиска група. Стар приятел на Аксел. ГИЛБИ КЛАРК се прояви главно на уърлдтура, но фигурата на Слаш е толкова могъща, че -просто за втори китарист в тази група едва ли има място. Но така са решили самите Guns. На първите концерти в Германия феновете обаче не-са много гостоприемни появяват плакати с провокиращите надписи: "Къде е Изи?". И все пак днес Гилби се справя със задълженията си, макар и всички солови партии на китарата да са поети от Слаш. Дали обаче Гилби ще може да композира така, както правеше това Изи? Ако се съди по успеха на Guns в следващия албум май не. Световното турне "Use Your Illusion World Tour" или Get in the Ring Tour започна през юни '91, предшествано от загрявка из, клубовете L.A. N.Y. & San Francisco. Първият клон от турнето включва 35 концерта в САЩ и Канада.- Билетите са разпродадени за отрицателно време. През пролетта и ранното лято на; 92 турът минава през Европа, вкючително и два концерта в бившия соцлагер на 20 и 22 май, съответно в Прага и Будапеща. Изключителното щ/у,( което предложиха "Guns", просто надхвърли очакванията. Ние бяхме сред публиката и.опиянението беше пълно. Самият сценарий на шоуто е бил замислен цели осем.,-,месеца преди, да се осъществи. Освен дванайсетте фигури на сцената, участващи в шоуто на Guns, по време на обиколката на Стария континент музикантите са придружавани от 60 сценични работници, които преди всеки концерт превръщат близо 20 тона. железария в гигантска сцена. Към обслужващия персонал можем да прибавим 74 техници, 10 готвачи, петима оператори, няколко десетки бодиrapда, както и хората, които се грижат за външния вид на музикантите. А с помощта на голям брой камиони DAF се пренасят 7-тонна апаратура, тринайсетте китари на Слаш на обща стойност ISO хиляди долара и пианото на мистър Роуз. Крайният резултат от усилията на всички тези невидими герои бе видян откъм лъскавата страна от около 1,3 милиона зрители в 21 града на 13 държави. Но след напускането на Изи, сякаш идеите на Guns не са същите, въпреки успешните турнета, нов материал няма и няма. В последствие излиза албума The Spaghetti Incident?, но в него няма авторска песен. Като от него ще се запомнят като хитове: Since I don't have you и It ain't Fun След излизането на албума, обаче голямо турне така и няма, и единствената следа от групата е соундтрака към филма интервю с вампир: Simpaty for The Devil. От тогава до сега какво точно е ставало с Guns, и какво става и какво ще става хич не е ясно, към 1998 се разбра че Аксел е уволнил Слаш и Дъф, а в последствие Мат и Гилби. Имената на новите членове не са много ясни. Но се споменават световно неизвестните Томи Стинсън - бас, Пол Тобиас - китари, Бъкетхед - китари, Робин Финк - китари и някой си Браян на барабаните... Иначе от много време се говори за албум на име Chinese Democracy, много добро име му е подбрал г-н Роуз, в него може би се знае за едно единствено парче, което може и да влезне в албума, това е песента от филма End of Day, - Oh my God!... Не знам колко е готов албума, но знам че в началото на 2002 Guns имаха някакво излизане на сцена, и медиите обявиха че гласа на Аксел не е бил проблема, аз добавям че ако е имало проблем това е било звученето. Но ние феновете на GNR можем да се надяваме, че Аксел ще преживее гордостта си и ще пробва да събере ядрото /Слаш и Дъф/, за да можем да се порадваме пак на великите

Manowar е американска хеви метъл група, създадена през 1980 г. в град Обърн, щата Ню Йорк.История През 1980 г. Jeoy DeMayo (който по същото време е работил като пиротехник на Black Sabbath) среща Ross The Boss (китарист в Shakin Street - заграяваща банда на Sabbath) и се заражда идеята за сформиране на Heavy Metal банда. По-късно откриват Eric Adams за вокал и Donny Hamzik - който сяда зад барабаните - на мястото на Karl Kennedy с който нещата не са потръгнали. След близо години неуморен труд и два демо записа на парчетата Battle Hymn и Shell Shock - излиза и пилотния им аблум Battle Hymns, отличаващ се от класическия Heavy Metal с доста по-тежко и агресивно звучене. Веднага след излизането на дебюта Scott Columbus заема мястото на Hamzik и бандата започва работа по втория си албум - Into Glory Ride - който излиза през 1983. Успехът е на лице, но групата не се опиянява от постиженията си и следващата година записва два албума - Hail To England и Sign Of The Hammer. След близо 3 години турнета и работа по следващия си албум - тавата е на лице. Fighting the world е един от най-агресивните Хеви/Пауър Метъл произведения правени и до ден днешен. Година по-късно (1988) групата издава албума Kings Of Metal, който е считан за един от най-добрите им албуми. Състав Джоуй Демайо: бас Ерик Адамс: вокали Карл Лоугън: китари Скот Кълъмбъс: ударни Бивши членове Китари: Рос „Дъ Бос“ Фрийдман (1980–1988) Дейвид Шенкъл (1989–1993) Ударни: Карл Кенеди (1980) Дони Хамзик (1981–1982) Райно (1992–1995) Албуми 1982: Battle Hymns 1983: Into Glory Ride 1984: Hail To England 1984: Sign Of The Hammer 1987: Fighting The World 1988: Kings Of Metal 1992: Triumph Of Steel 1994: The Hell Of Steel (Best Of) 1996: Louder Than Hell 1997: Hell On Wheels (live) 1997: Anthology (Best of) 1998: The Kingdom of Steel (Best of) 1998: Steel Warriors (Best of) 1999: Hell On Stage (live) 2000: Battle Hymns (Silver Edition — Remastered) 2001: Into Glory Ride (Silver Edition — Remastered) 2001: Hail To England (Silver Edition — Remastered) 2002: Warriors of the World Сингли 1982: Battle Hymn 1983: Defender 1984: All Men Play On Ten 1987: Blow your Speakers 1988: Herz aus Stahl 1992: Metal Warriors 1994: Defender 1996: Courage 1996: Courage — Live 1996: Number One 2002: Warriors of the World united Part I 2002: Warriors of the World united Part II 2002: An American Trilogy 2002: The Dawn of Battle 2002: Swords in the wind 2002: Fight for Freedom 2005: King of kings
Мерилин Менсън е роден на 5 Януари 1969 година в Кантън,Охайо. Истинското му име е Брайън Хю Уорнър и е висок е 1.90.

Когато бил малък много често е бил дразнен от съседските деца, заради външния си вид. Той не обръщал внимание, но това започнало да го дразни и той се обръща към майка си, която в последствие не му помага... Започва да намира утеха в секс-списанията и в секс-играчките. Заедно с братовчед си Чад започват да създават секс-снимки и списания, които раздавали на съучениците си, но това довело до гняв от страна на родителите им. Те го пращат в църковно училище с цел да се поправи, но точно там се поставят корените на най-ужасните неща в неговата душа, той намразва Иисус Христос и християнството изобщо. След дълги молби той тръгва в нормално училище във Флорида, но там той си проси само боя.

След като завършва гимназия започва да пише поеми,които впоследствие стават едни от най-слушаните песни в света, но междувременно е и спортен-журналист. През 1985 се среща със Sara Lee Lukas (впоследствие барабанистка) и Daisy Berkoviz (впоследствие китарист) и основават Marilyn Manson&Spooky Kids, една не толкова изродска група, но с времето започват да печелят конкурси, което е причината за срещата на Brian с Jorgie White .aka. Twiggy Ramirez (Bass Guitar), която кара Brian да изгони Olivia Newton John (бас китара) и да преименува групата на Marilyn Manson. През 1991 излиза първия им албум - "Portrait Of The American Family", който не е толкова забелязан, но през него стават много промени - Sara Lee Lukas е заменен от Ginger Fish, както и Zsa Zsa Speck (йоника) е заменен от M.W.Gacy, който е най-възрастен от всички (роден 1964 година), но има и най-голям опит.

Следващия албум - "Smells Like Children"(1994) оглавява всички класации, в него е и хитът на Менсън - "Sweet Dreams". След появяването на този албум Daisy Berkoviz напуска Marilyn Manson и на негово място застава Zim-Zum, който остава в групата до 1998, когато бива заменен от John 5-един доста талантлив китарист, който и все още участва в групата, но този албум, който се очаква да излезе до края на 2006 година ще е последен за него в Marilyn Manson. Очаква се и Ginger Fish да напусне групата и да се занимава със свой собствен проект.
Marilyn Manson е една група претърпяла много промени през годините, но поставя и ново начало на HardRock-a и TrashMetal-a.
Интересното е, че псевдонимите на членовете на групата се изграждат от две имена, първото е винаги име на актриса или манекенка, а второто е на сериен убиец.
Групата е създадена от Richard Z. Kruspe - Bernstein. В 1989 година той бяга от Източна Германия през границата между Австрия и Унгария.
През 1993 година се озовава в Западен Берлин и създава група (Orgasm Death Gimmicks). По това време нямал много информация за американската музика. След падането на стената, той се завръща в Шверин, където Till Lindemann работил като кошничар и удрял барабаните в групата First Arsch.

По същото време Richard живеел с Oliver Riedel (от бандата The Inchtabokatables) и Christoph Doom Schneider (от Die Firma). Той разбрал, че музиката която е правил преди това не е за него. Richard си представял нещо механично, с тежки китари. Тримата започнали да работят по нов проект.

Richard скоро разбрал че е трудно да се пише музика и текст по едно и също време. Той накарал Till да се присъедини към тях, защото често го е слушал да пее докато работи. По същото време се състояло състезание за нови банди, което четиримата спечелили с първото демо на Rammstein. Наградата била ограничено време за студийни записи. Paul Landers познавал и четиримата и след като ги чул, се съгласил да се присъедини към тях. Единственото, което им липсвало, били механичния звук и човек за клавирите. Те се опитали да привлекат Christian "Flake" Lorenz, защото свирел в групата Feeling B. Flake не бил запленен от идеята в началото, и не искал да се включи дълго време. Но накрая се съгласил.

Когато групата била сформирана, те всички имали проблеми с отношенията си, което било в основата на дебютния им албум Herzeleid (Сърдечна болка) през 1995. Оттогава, те са достигнали златен и платинен статус за своята музика и са номер 1 в германската музика извън своята родина.

По време на авиошоу провеждано в американската военновъздушна база Рамщайн в Германия на 28 август 1988 година, три италиански изтребителя се разбиват. Около 40 очевидци загинали в първите минути, и още няколко стотин били ранени. В следващите два месеца, черната статистика показвала 69 жертви. Накратко, истинска катастрофа.
Името се споменавало навсякъде по медиите и заседнало в главите на групата. Те сменили името от Ramstein (с едно m) на Rammstein (с две). Това не е истинска дума на немски, но буквално означавало "battering-ram" или на бълг. - Таран.Те го избрали за да провокират публиката, и защото значението му изглежда пасвало на музиката им. Първата им песен - "Rammstein" - е посветена на трагедията. Парчето се превръща в нещо като химн на групата.

Германската група определено е оставила отражението си върху музикалния свят. Никоя друга група не притежава тяхното звучене. Музиката им е уникална смесица от метъл, индъстриал, техно и класически музикални елементи.
Първият албум на групата Herzeleid (само в Европа) прави дебюта си през 1995. В албума са хитовите песни Seemann, Du Riechst so Gut, Heirate Mich, Rammstein. По адрес на албума се изсипват тонове критики. Обвиняват групата в нацизъм.
След появата на Herzeleid излизат няколко сингъла, а през 1997 се появява и вторият албум на Rammstein - Sehnsucht, който се разпространява навсякъде. Поради големия интерес към групата през 1998 Herzeleid се преиздава и се разпространява по целия свят. През 1999 песента Du Hast се отличава с няколко награди, повечето от MTV и групата бива спонсорирана, с което се прочува за първи път в Северна Америка. След това Rammstein издават още сингли. По-късно през 1998 бандата записва най-добрия си концерт Live aus Berlin на видео и DVD.
Периодът 1998-2001 е най-успешният за Rammstein.Sehnsucht постига милионни продажби,а групата обикаля целия свят, за да запознае хората с музиката си.
В историята им следва албумът "Mutter" - с него групата доказва,че израства,музиката е по-зряла.Оттук са хитовите сингли "Links 2 3 4","Sonne",Feuer Frei!"(XXX OST) и "Ich Will"
Следва албумът "Reise, Reise" - един от най-чаканите албуми на 2004г.Тук групата се стреми към разнообразие,няма го механичния бийт на барабаните,станал емблематичен за Rammstein.Албумът не е приет добре от феновете,които го намират за колеблив и неслучайно "Reise, Reise" се води за най-слабият им албум.
Година след "Reise, Reise" излиза "Rosenrot"[2005] - албум,с който Rammstein се реваншират на феновете си.Продукцията е епична,озвучена както винаги с тежки китари и "мрачна" електроника.
Историята на Rammstein продължава.
Към фен темата на групата във форума
В началото на 1990-та в Хелзинки (Финландия) пет момчета с черни, кожени якета поставят началото на група, наречена The 69 Eyes. Хвалени от всички групи по онова време те през 1992 издават пърия си албум BUMP 'N' GRIND, който се приема доста добре както във Финландия така и в Швеция, Англия и Италия като след представянето му в тези страни The 69 Eyes оставят след себе си верни фенове и влюбени почитателки.

WASTING THE DAWN е първата световна изява с ROADRUNNER RECORDS.През 1999 със своята уникална концепция от типичната Готическа мрачност смесена с типичния за групата "енергичен рокенрол",албумът не само внася дългочакани свежи идеи на готик-сцената, но също и ввежда нов термин в музиката:GOTH'N'ROLL.Хит-сингъла на албума "WASTING THE DAWN" бързо намира място в топ 10 на готическите песни като измества от там имена като:The DOORS и HIM.

През пролетта на 2000 година групата издава сингъла "GOTHIC GIRL" , който преобръща за месеци наред класацията "Тhe Singles TOP 10" а в националната радио-класация на Финландия "GOTHIC GIRL" донася първия "Златен сингъл" на групата.След този сънгъл групата прави албума "BLESSED BE" със спецялното участие на Джони Лии, който като шести член на групата сяда пред клавиатурата и прави всеичкия аранжимента в албума.С Джони Лии в групата BLESSED се определя като нещо между "epic"и "melanGothic" като интересното за този албум е че музиката от него е за филмите "Sleepy Hollow","Matrix"като не забравяме обгърнатия в сенки "The Crow"...

Точно след BLESSED BE през Август 2000 The 69 Eyes правят своя първо турне, базирано на WASTING THE DAWN, в Германия, което също включвало и участие на "Mera Luna Gothic festival".Като подгряваща група на това им турне е норвешката "electro-Goth" - Zeromancer.

"BLESSED BE" е представена на съшата дата през септември 2000 когато The 69 Eyes като от него получават своя първи златен сингъл.Албумът влиза в финландската класация направо на четвърто място като се задържа в топ 10 цял месец (в топ40 три месеца).Вторият сънгъл от албума "BRANDON LEE" също се превърнал в радио хит като седял в топ 20 цели 14 седмици.

През остатъка от годината(три месеца), бандата прави платени шота почтни навсякъде във Финландия.Изненадващо за всички, бандата е избрана за "Най-добра финландска банда" от най-голямао музикално, финландско списание "Soundi", като в категориите за песни "Brandon Lee" е на първо, а "Gothic Girl" на второ място.Също и най-голямаото германско готик-списание "Orkus" слага на корицата си Jyrki като избира The 69 Eyes за най-добра банда на 2000ната.

Третият BLESSED-сингъл на THE 69 EYES-"THE CHAIR" влиза направо на второ място въе финландкия "Single Chart", през Февруари 2001като продължава истинския фурор на групата.

Четвъртият BLESSED-сингъл - "STOLEN SEASON" е преставен през май 2001 докато бандата прави успешно турне в Германия заедно с групата Paradise Lost.Последното "Blessed Be" шоу се изнася пред повече от 15 000 готици на германския фестивал "M'era Luna festival " през септември 2001.

През октомври бандата отново влиза в студио със Джони Лии да запиша следващия си златен хит.Първият сингъл "DANCE D'AMOUR" , и видеото от него излизат през декември 2001, като се нарежда на първо място както в радио така и в сингъл класациите на Финландия през януари и февруари 2002.

След като изнасят концерт пред 20 000 готици, The 69 Eyes издават албума "Paris Kills", като стои седмици наред номер едно във Финландия, като през Юни 2002 става златен сингъл.След първата седмица от издаването си в германия той стартира направо от 35 място.Бандата прави рок турне през цялото лято,в цяла Европа, като свири в Германия, Австрия и Италия.Завършва тази успешна за тях година с турне във Финландия което продължава до Коледа.Като вече хит-сънгълът от албума-"BETTY BLUE"става радио-хит във Финландия.Като "BETTY BLUE", навява спомени към мрачният френския филм от 80-те, който носи същото име.

Лятото на 2003 връща обратно The Eyes на сцената, като започват с "Wave Gotik Treffen" в Германия.След най-големия фестивал във Финландия, "Sziget Festival" - най-големия в Унгария те завършват летния сезон с фестивалите "Highfield" и "Terremoto Festival" в Германия.

През Септември "FRAMED IN BLOOD",компилация с най-доброто от The 69 Eyes е издадена във Финландия и скача направо на 6 място в класациите за албуми.Едновременно с това е издадено "HELSINKI VAMPIRES - Live+Videos" на двд и бандата се завръща в родината си за представянето.

Първата получина на 2004 е прекарана в студиот, като записват своя нов албум "DEVILS", като е планувано да бъде педставен през октомври.Албума е представен от Хийли Хилесма(HIM, Sentenced, Moonspell), като първият сингъл от него "LOST BOYS" излиза във Финландия в началото на Юни и през едва втората седмица от издаването си стига е на първо място във Финландските класации, като става най-големият хит който The Eyes имат в родината си.Бандата участва на същите фестивали в Европа и най-накрая е готова да издаде своя "завръщащ се албум"-" DEVILS"."Ако ме попитате за моите три любими албума аз бих казъл "Danzig's" на Елвис,"II: Lucifuge на The Doors и "DEVILS", защото тези три албума помогнаха за израстването ми като певез, коментира Jyrki.Вторият сингъл от албума е "Devils" като групата смята да снима видео към него със участието на шведските Baranga Brothers .

Истинските почитетели на групата очакват още много качествена музика от The 69 Eyes
Към фен-темата във форума

АХАТ
През 1988-ма година Божидар Главев напуска и неговото място се заема от Даниел Ризов (бас и вокали). Божидар е написал текстовете и музиката на повечето парчета. Негова е музиката и текстовете на 'Черната овца' - най-големия хит на АХАТ.
Ахат изнасят първия си концерт на 22.12.1986. Благодарение на Кирил Маричков се представя на рок-фестивала в Плевен и влиза в селекцията на албума 'Рок за мир' (издаден от 'Балкантон' / 1987) със 'Сбогом детство'. Радиото и телевизията са затворени за подобен тип музика, но концертите из цялата страна остават незабравими и за музикантите, и за публиката. Едно от паметните им участия е на рок фестивала в Мичурин.

През 1986-ма година АХАТ създават най-култовият албум - 'Походът'. Каквото и да се напише за този шедьовър - все ще е недостатъчно! Всички песни са абсолютни хитове - 'Черната овца', 'Брадвата', 'Огнени души', 'Земя на слепци', 'Походът', 'Нашият път', 'Дървото'. Албумът се разпространява от ръка на ръка и въпреки това добива огромна популярност. През 1991-ва година 'Балкантон' под напора на събитията благоволяват да издадат касета и плоча. Разбира се в ограничен тираж... (Ето защо си позволих да 'сваля' плочата в МР3 формат - заслужава си повече хора да могат да се насладят на този албум!). Продуцент на албума е Петър Гюзелев (Щурците) и както пише на обложката 'Албума е съвместна продукция на АХАТ и ЦК на ДКМС' :-)

През 1988-ма година 'Ахат' достига до официално признание (първата награда на Младежкия конкурс за забавна песен) с най-големия хит в своята кратка история - 'Черната овца'. Следва изключително успешно турне заедно с 'Щурците' по случай 20-годишнината от тяхното създаване. И точно когато настъпва промяната и изглежда, че и най-смелите мечти ще бъдат осъществени, постепенно става ясно, че бъдещето на рок музиката в България отново се отлага. Митингите са много, но концертите са малко и музикантите тръгват да си търсят късмета в Холандия. Записват няколко песни (издадени в 'Изпод руините') и дори предлагат една на предварителния конкурс на 'Ямаха'. Записът е сред шестте допуснати до по-нататъшно участие (от 600 представени), но е декласиран, когато се разбира, че изпълнителите не са жители на региона. Звездомир заминава за САЩ, Денис и Юри започват бизнес, а останалите си търсят място в мътната музикална среда в България. Антоан Хадад работи като тон-инженер на 'ЕРА', 'Ку-ку бенд' и 'Каналето', Божидар Главев издава солов проект 'Out the Pack' и след това неочаквано се отдава на религията.

АХАТ официално слязоха от сцената в началото на 90-те, но 'мълвата' около тях не отшумя. Петимата се превърнаха в легенда, но това е постигнато с изключително много работа и професионализъм : '...имаше моменти, когато нямахме време да репетираме и репетирахме преди концертите. 'Черната овца' и 'Дървото' сме ги правили на турне, в бекстейджа, на крак. През 1998-ма на фестивала в Приморско, докато другите ходеха на плаж, ние правихме парчета. А за цялата година имаме над 260 дена извън София!'.

През 1997-ма г. АХАТ записаха първото си ново парче - 'Розов кадилак'. Направиха и една стара и неизползвана досега песен на бившия основен китарист Божидар Главев - 'Коледна песен'.

Групата се събира отново заедно за да подгряват концерта на DEEP PURPLE в София (Зимен дворец, 28.11.1998 г.)

Отново се възраждат и надеждите на феновете за нов албум. През първият ден от концерта АХАТ се разминаха със свиренето, но втория ден взривиха публиката. Оказа се, че публиката е взривила и тях. Бяха искрено развълнувани и щастливи от тръпката да си отново пред пълната зала. Въпреки блестящото им представяне заедно и декларираните намерения от Звезди за '... нещо НОВО и грандиозно' времето показа, че евентуалният нов албум на АХАТ се отлага за близкото бъдеще...

Като малка утеха за всички фенове бе издаден концертен диск '7 години след...', разпростряняван заедно със списание 'Ритъм'.

С този диск, АХАТ за пореден път доказват, че стоят на светлини години от жалките опити на останалите български хеви-групи да сътворят нещо смислено и качествено. Въпреки, че са изминали повече от десет години, текстовете на 'Походът' запазват своята актуалност.



През 2000-та година Звезди издава солов албум с група 'АНАЛГИН' - '7 рани, 7 кръста'. В диска са включени и три парчета от 'американския' период на Звезди със 'BENT'. С изключение на мощния вокал песните не блестят с нищо особено, като някои от тях (особено 'Коледен блус') направо будят недоумение. Звукът е по-мек от този на 'АХАТ' и липсват невероятните мелодии и рифове от 'Походът'... Албумът не среща радушен прием от феновете на 'АХАТ', а за нови фенове и дума не може да става, тъй като в началото на 21-ви век в България се слуша основно чалга...

Това накратко е историята на легендарната група 'АХАТ'. За добро или за лошо те не успяха да издадат втори албум. Разбира се, остават надеждите и очакванията на хилядите фенове...
Парис Уитни Хилтън е родена на 17 февруари 1981 г. в Ню Йорк. Тя е най-голямото дете в семейството. Има двама братя и една сестра - Ники Хилтън. С нея тя прави многобройни, запомнящи се визити по всички възможни партита в Ню Йорк. По този начин двете покоряват лайфстайл рубриките. Парис прави кариера като модел, актриса, дизайнерка и певица. Няколко пъти излиза на корицата на Playboy.

Пра-прадядото на русокосата красавица е основателят на веригата хотели Хилтън - Конрад Хилтън. Когато той умира през 1979, не завещава нищо на децата си или на други наследници. Синът му решава да търси правата си и през 1988 г. получава състоянието на баща си, което надхвърля $1 милиард долара. Очаква се Парис да наследи $50 милиона.

След като на няколко партита Парис Хилтън слиза от колата без гащи и без стабилни презрамки на роклите си, през 2004 г. тя прави истински бум с уж аматьорското порно, което бившия й приятел Рик Соломон пуска в Интернет. По това време тя прави и дебюта си в успешното риалити шоу "The Simple Life", в което Парис извършва работата на краварка, чистачка и келнерка. Порното "One Night in Paris" е пуснато от Соломон на DVD. Парис го съди и получава $400 000 и процент от печалбите, който дарява за благотворителност. Въпреки богатството, което притежава по наследство, младата Хилтън печели до $16 милиона годишно.

През 2005 г. съдържанието от GSM на Парис се появява в Интернет. То включва телефоните на Ники Хилтън, Кристина Агилера, Еминем, Фред Дърст, Линдзи Лохан, Алсу, Джей Зи, Ана Курникова, Снууо Дог, Аврил Лавин и други звезди. Данните съдържат и 35 дигитални снимки. На някои от тях, които са изложени в галерията по-долу, се вижда как голата до кръста Парис се целува с водещата от MTV Еглантина Зинг.

Хилтън играе във филмите "House of Wax", "The Hillz", "Wonderland", "Uptown Girls", "Raising Helen and Nine Lives". През 2005 г. печели наградата Златна малинка за най-лоша женска роля в "House of Wax".

Имала е връзки с Леонардо ДиКаприо, Ник Картър от Бекстрийт Бойс, Томи Хилфигер, боксьора Оскар де ла Oя, модела Джейсън Шол и др.
Пълно име: Паола Андреа Рей

Дата на раждане: 19 декември 1979 година.

Месторождение: Букараманга, Колумбия.

Височина: 163 см.

Хоби: да участва в състезание с коли.

Любим автор: Марио Бенедети (Mario Benedetti).

Паола не е очаквала да се промени живота й, докато не се явява на прослушване през 1996 година. Самоуверена в себе си, Паола отива в RTI, колумбийски телевизионен канал на прослушване. Два дни по-късно, Паола е поканена да стане част от актьорския състав при снимките на теленовелата "Fuego Verde" (1998). Тя е изумена, както и нейното семейство, защото тя има добро представяне и присъствие в драмата.

След това Паола прави всичко възможно, за да покаже добри умения пред камерите, да се докаже като актриса. Отказва се от професията си на индустриален инженер в „La Sabana University“ и отделя повече време на актьорската си кариера. В края на годината, Паола получава наградата на списанието „TV&Novelas“ за най-добър дебют.

През 1998 година Паола участва в още една теленовела „Castillo de Naipes“. Същата година, получава роля и в „Corazon Prohibido“.

Следващата година Паола сключва договор с Cenpor TV Colombia за още една роля – в теленовелата „Por que Diablos?“ („Защо по дяволите?“). По същото време Паола се явява на прослушване за нова роля в Caracol TV Colombia и получава главната роля като Фабиола в теленовелата „La Baby Sister“ („Бавачката“). Тя показва своя талант и вплита в героинята си силни емоции. Тази теленовела има голям успех, заемайки място след „Грозната Бети“ в Колумбия и на други места.

Паола харесва автомобилните състезания, може би защото се среща с автомобилен състезател. Най-големите й очаквания са да стъпи на Бродуей.
Ема Карлоте Дуере Уотсън



Хърмаяни Грейнджър

Родена на 15 април 1990г. в Оксфордшир,Англия.

Зодия-овен

Зодия според китайския хороскоп-кон

Коса-тъмно руса

Очи-тъмно кафяви

Прякори-Ем,Емс

Семейство-майка-Жаклин,баща-Крис Уотсън(разведени),има по-малък брат-Алекс

Домашни любимци-2 котки-Бъбълс и Домино(Домино всъщност е на брат й)

Любим цвят-светло синьо

Любимо животно-котка

Хобита-играе хокей,тенис,лека атлетика,пише стихове,участвала е в училищния театър("Дори съм играла главни роли!")

Свободно време-пече се на слънце,прекарва със семейството и приятелите,пътува в нови страни,пее,учи актьорско майстворство.

Училищни пиеси-"Артур-Младите години"-Моргана,"Лястовицата и принца"-лястовицата,"Щастливият принц"-не се знае,"Алиса в страната на чудесата"-ядосания готвач

Любима музика-Dido,Bryan Adams,Suzanne Vega,Samantha Mumba    

Любима книга-много са

Любим учебен предмет-физкултура,рисуване и музика

Любими актриси-Джулия Робъртс,Сандра Бълок,Голди Хоун

Мрази-математика,география и латински език("Мразя ги,мразя ги,мразя ги!")

Любима Хари Потър книга-3-та

Любим герой от книгите за Хари Потър-Хагрид("Мисля,че е просто готин и смешен...")

Какво не харесва в Хърмаяни-"Малко в повече спазва правилата,освен това е абсулютна зубърка и ще направи всичко,за да получи отлични оценки."

Любима реплика от Хари Потър-"Ако нямате нищо против,аз отивам да си легна преди на някой от вас да е дошла още някоя умна идея и да ни убият или по-лошо-излючат!"  

Любима сцена от "Философския камък"-сцената с трола("Трябваше да направя цял куп каскади-да пълзя и да се крия...")

Магическа способност,която иска да притежава-да може да лети

Как се справя със славата-"Опитвам се да живея нормално-още се карам с брат ми,трябва да си оправям леглото сама,виждам се с приятелите си..."

Едни от най-лошите неща в славата-дългото отсъстване от вкъщи,приемите и "цялата медийна шумотевица."
Даниъл Джейкъб Радклиф е роден на 23 - ти юли 1989 , в предградието на Лондон - Фулъм, Англия. Той първо бил видян на малкият екран в"Дейвид Копърфийлд" (телевизионен филм) по книгата на Чарлз Дикенс. Неговата втора роля била в "Шивачът на Панама",където звездата, която играе с него-Джейми Лий Къртис прави коментар, че Даниъл може да бъде Хари Потър.

Крис Колумб (директор на първите 2 филми на HP) видял Дейвид Копърфийлд, и бил омаян от младият актьор. Крис поговорил с кастинг -директора Дейвид Хейман, който се съгласил да направи контакт с родителите на Даниъл. Родителите на Даниъл не искали техният син да бъде голяма звезда и сложили край на преговорите.Крис Колумб и сценаристът Стивън Кловес забелязали Даниъл и неговите родители на пиесата"Stones in the Pockets" .На следващият ден Дейвид Хейман се свързал с родителите на Даниъл и ги убедил да му позволят да участва в прослушването, като обещали той да бъде защитен от медиите.

Една нощ, докато Даниъл се миел, той чул че баща му говори по телефона в другата стая. Баща му влязъл и му казал, че е получил ролята на Хари Потър! Даниъл си спомня, че той плачел, защото бил толкова щастлив, че е успял.Главният интерес на Дан е музика, той обича групи като Red Hot Chilli peppers, Jet, Libertinesи т.н. Той също свири на баскитарата и бил щастлив да получи урок от Гари Олдман!
Биографията на Миша Бартън
Бартън е родена в Хамърсмит, Лондон, Англия. Баща й, Пол Бартън, е англичанин, а майка й - Нуала Смит - ирландка. Има две сестри – Ханя (1988), студентка в Лос Анджелис, и Зоуи (1978), адвокат. На осем годишна възраст Миша Бартън бива забелязана от откривател на таланти по време на летен лагер, докато представя свой монолог. Освен като актриса Миша също така работи като модел на фирми за козметика и дрехи. Завършва "Professional Children's School" в Манхатън през 2004 и посещава лятното училище към RADA (Кралска академия за драматично изкуство) през 2006. През 2005 актрисата се нанася със семейството си във вила в Бевърли Хилс, Калифорния.
Като дете Бартън е била модел към Форд Моделс. Миша започва кариера си като театрална актриса в Ню Йорк. Девет годишна получава главна роля в Славяни! на Тони Кушнер. Бартън взима участие в много постановки на Бродуей, като взима и главната роля в Twelve Dreams от Джеймс Лапайн, поставена в Линкълн Център. Дебютът си в киното прави в Lawn Dogs, който печели награди от филмови фестивали по цвелия свят. Оттогава тя се снима в няколко филма, включително Шесто чувство (The Sixth Sense), Нотинг Хил (Notting Hill) и Загубени и объркани (Lost and Delirious). По време на този ранен период тя се появява и в голям борй телевизионни реклами и печатни кампании. Както тогава, така и до ден днешен тя е представяна от дългогодишния си приятел и наставник Иван Барт от Ай Ем Джи Моделс Ню Йорк (IMG Models New York).
Миша Бартън се появява за пръв път по телевизията през 1996 в ролята на Лили Монтгомъри в сериала Всички мои деца (All My Children). Две години по-късно се снима и във филма Pups със Камерън Ван Хой, модерна репродукция на Бони и Клайд. Също така взима еднократно участие в шоуто на Фокс Луда надпревара (Fastlane), и се снима в клипoвете към песните Goodbye My Lover на Джеймс Блънт и Addicted на Енрике Иглесиас. Участва в осем епизода на телевизионното шоу Once and Again в ролята на Кейти Сингър, приятелка на Джеси Замлер (Ивън Рейчъл Ууд).
Миша Бартън спечелва своята популярност благодарение на ролята си като Мариса Купър в сериалът Ориндж Каунти – Кварталът на богатите, продуциран от Мак Джи (McG) - красивата и популярна тийнейджърка от гимназията Харбър, от Нюпорт Бийч, Калифорния, чиято история се върти главно около връзката й с Раян Атууд (Бенджамин Маккензи) отношенията с майка й - Джули Купър-Никол (Мелинда Кларк) и с нейните приятели и познати от Нюпорт.
През 2006 Бартън се снима в три филма, които се очаква да излязат през 2007. Closing the Ring на Ричард Атънбороу, Virgin Territory, продукция на Дино де Лорентис и независимият филм Don't Fade Away. Следващата й роля ще бъде във филма Malice in Sunderland
Бартън е работила като модел на Келвин Клайн (Calvin Klein). Също така е рекламно лице на фирми като Aéropostale, bebe, Monsoon Accessorize, Dooney & Bourke, JC (Jeans and Clothes), Morgan de Toi, Neutrogena, Jaspal и Keds. Миша става рекламно лице на Neutrogena за новата им световна кампания; в това отношение Бартън върви по стъпките на Дженифър Лав Хюит, Манди Мур и Кристин Кройк. В Австралия Миша се появява в реклами за списанието Famous.
В класацията на списание FHM (съкращение от For Him Magazine) във Великобритания за "100те най-секси жени на света за 2005 година" Миша Бартън заема 64 място, а следващата година се изкачва до 21 място. В американското издание на списанието за 2005 година актрисата е класирана на 52 място. Друго списание - Maxim я подрежда на 21 място в тяхната класация за 2006 година
Пълно име: Барбара Мори Очоа

Рождена дата: 2 февруари 1970 година

Националност: уругвайка

Сестра: Кения

Брат: Кинтаро

Когато Брабара е на три години, родителите й се развеждат и тя се преселва в Мексико.

На 14 години тя работи като сервитьорка. На работното си място се запознава с Маркос Толедо, който й предлага работа като модел.

През 1996 година се запознава със Серхио Мейер, с когото има романтична връзка, в резултат на която се ражда сина й Серхио.

През 1997 година постига голям успех с участието си в сериала “Al Norte del Corazon” (“На север от сърцето”)

През 1998 година Барбара Мори участва в сериала “Mirada de Mujer” (“Женски поглед”).

През 1998 година се снима и в сериала “Azul Tequila”.

През 1999 година в Маями се снима в сериала “Умирам за теб”, в който партньор й е Кристиан Мейер.

През 2000 година участва във филма “Inspirasion” с Арат де ла Торе

През 2001 година участва в сериала “Amores... Querer Con Alevosia”. Тогава взема участие и в театрална постановка “Вазелин” заедно с Алекс Ибара.

През 2002 година играе в театъра и участва в телевизионната драма “Качи се на моя мотор”

През 2003 година снима сериала “Mirada de mujer: el regreso” (“Женски поглед: завръщането”).

През 2004 година в Маями снима сериала “Amor Descarado” (“Безсрамна любов”) с Хосе Анхел Ямас.

През 2004 година Барбара Мори е избрана да изиграе ролята на Руби, а малко след това започва снимките заедно с Едуардо Сантамарина.

Филмография:
"Tric Trac", 1997 г.

"Mirada de mujer", 1997 г., в ролята на Моника Сан Миян

"Al norte del corazon", 1997 г.

"Azul tequila", 1998 г., в ролята на Асул Видал

"Me muero por ti", 1999 г., в ролята на Санта

"Amores querer con alevosia", 2001 г., в ролята на Каролина Моралес

"Inspiracion", игрален филм, 2001 г., в ролята на Алехандра

"Subete a mi moto", 2002 г., в ролята на Нели

"Mirada de mujer: El regreso", 2003 г., в ролята на Моника

"Amor descarado", 2003 г., в ролята на Фернанда Лира

"Rubi", 2004 г., в ролята на Руби Перес Очоа

"Rubi... La descarada", игрален филм, 2004 г., в ролята на Руби/Фернанда

"La Mujer de mi hermano", игрален филм, 2005 г., в ролята на Зое

"Pretendiendo", игрален филм, 2005 г., в ролята на Аманда/Елена
Име: Габриела Елена Спаник Ултера

Дата на раждане: 10 Декември 1973 година

Зодия: Стрелец

Място на раждане: Ортис ( Гуарико, Венецуела)

Филмография:
“Mundo de Fieras” (“Свят на Зверове”), 1991, Веневижън (Венецуела);

“Rosangelica” (“Росанхелика”), 1991, Веневижън (Венецуела) – в ролята на Карла;

“Divina Obsesion”, 1992, Марте TV;

“La Loba Herida” (“Ранената вълчица”), 1992, Марте TV;

“Morena Clara” (“Морена Клара”), 1993, Веневижън (Венецуела) – в ролята на антигероинята Линда Прадо;

“Maria Celeste” (“Мария Селесте”), 1994, Веневижън (Венецуела) – в ролята на Селина;

“Como tu … Ninguna” (“Никоя Като Теб”), 1994, Веневижън (Венецуела) – в главната роля на Хилда;

“Quirpa de Tres Mujeres”, 1996, Веневижън (Венецуела) – в ролята на Емилияна;

“Todo Por Tu Amor” (“Всичко за Любовта ти”), 1997, Веневижън (Венецуела) – в ролята на Амаранта;

“La Usurpadora” (“Узурпаторката”), 1998, Телевиса (Мексико) – в главната роля на близначките Паола и Паулина;

“Mas Alla De La Usurpadora” (“Още от Узурпаторката”), 1998, Телевиса (Мексико) – в главната роля на близначките Паола и Паулина;

“Por Tu Amor” (“Заради Любовта ти”), 1999, Телевиса (Мексико) – в главната роля на Мария дел Сиело;

“La Intrusa” (“Натрапницата”), 2001, Телевиса (Мексико) – в главната роля на близначките Вирхиния и Ванеса;

“La Venganza” (“Отмъщението”), 2002-2003, Телемундо (Колумбия) – в главната роля на Валентина Диас;

"Prisionera" ("Осъдена"), 2004 - в главната роля на Гуадалупе Сантос;

"Corazon indomable", 2005

"Tierra de pasiones" ("Земя на страстта"), 2006 г., в ролята на Валерия Сан Роман

Биография
Габриела Спаник е родена на 10 Декември 1973 година в Oртиз (Венецуела). Има хърватски корени – родителите на баща и се местят от Хърватия във Венецуела през 1947 година. Габриела има сестра близначка Даниела, по-голям брат Антонио и още една сестра – Патрисия. Като малка иска да стане балерина, но по-късно актьорството става голямата и мечта. Следва психология една година, но актьорското майсторство си остава нейната страст и тя посещава различни курсове. Габи знае, че модния подиум ще й отвори вратите към телевизията. Тя ходи на специализирани курсове за професионални модели в института “Херман”. През 1992 Габи се явява на конкурса “Мис Венецуела” и печели титлата за най-хубаво тяло. След това работи известно време като модел.Отначало получава малки роли в “Rosangelica” (“Росанхелика”) и “Mundo de Fieras” (“Свят на Зверове”), a след това и във “La Loba Herida” (“Ранената вълчица”) и “Divina Obsesion”. Постепенно продуцентите започват да й обръщат по-голямо внимание и през 1993 тя получава първата си голяма роля на “лошата” Линда Прадо в “Morena Clarа” (“Морена Клара”).Следва участие в “Maria Celeste” (“Мария Селесте”), където Габи е в една от главните роли. И най-накрая през 1994 на нея й е поверена главната роля в “Como Tu… Ninguna” (“Никоя като теб”), където й партнира Мигел де Леон. В началото тя не го харесва и мисли, че той изглежда като кукличка върху торта. До края на снимките обаче между тях пламва любов, двамата скъсват с предишните си приятели и се събират. Сериалът се превръща в една от най-успешните венецуелски теленовели, продадена е в над 80 страни и е преведена на много чужди езици. А след края на снимките на “Todo Por Tu Amor” (“Всичко за Любовта ти”), следващата теленовела, в която Габи изпълнява една от главните роли, тя и Мигел се женят на 22 Октомври 1997. Сватбата им е заснета и показана не само във Венецуела, но и в много други страни в Латинска Америка. Но големия успех в кариерата на Габриела все още предстои. Вместо на меден месец младата двойка заминава за Мексико няколко дни след сватбата, където Габи е получила предложение за работа. Сценаристът Карлос Ромеро, с когото тя е работила в “Como Tu... Ninguna” и предлага главната роля в новия голям проект на ТЕЛЕВИСА, теленовелата “La Usurpadora” (“Узурпаторката”). След като Талия отказва ролята, Карлос Ромеро заявява: “Или Габриела Спаник или никоя друга”! Както се оказва по-късно, решението му е било правилно. Разбира се, Габриела не може да изпусне възможността да работи в Мексико, познат като “Латиноамериканския Холивуд”. Тя дори не предполага как това ще се отрази на живота й. В Мексико Габи и Мигел не познават никого, те са чужденци в непозната страна. Двамата взимат уроци по дикция, защото Габриела трябвало да се подготви за ролята си в “Узурпаторката”. В теленовелата тя получaва две роли – на бедната и честна Паулина и лошата и алчна Паола. Новият й партньор е голямата звезда на мексиканските сериали – Фернандо Колунга. Съпругът й Мигел също получава роля в продукцията, той играе милионера Дъглас Малдонадо. ”Узурпаторката” се превръща в един от най-известните сериали в света някога, става най-продаваната теленовела на ТЕЛЕВИСА и постига рекорден рейтинг в повечето страни, в които е показана. Продаден е в повече от 150 страни и преведен на над 40 различни езика. Сега 25 годишната Габриела е вече звезда, обект на обожание и възхищение от много хора от цял свят. Тя сключва 3-годишен договор с ТЕЛЕВИСА да направи още две теленовели за тях. И така през 1999 се снима в друг сериал наречен “Por Tu Amor”(“Заради Любовта ти “) в ролята на Мариа дел Сиело. Неин партньор е Саул Лисасо, друг голям актьор. По същото време сестра й Даниела се премества в Мексико и живее при Габи и Мигел. Тя следвала информатика, но решила да се пробва на модния подиум, за разлика от сестра си, актьорството не я влече. Двете сестри отварят институт за професионални модели наречен “Институт Габи Спаник”, но Габриела няма достатъчно време и затваря института. През 1999 Телевиса изпраща Габи на промоционално турне с “Узурпаторката”. Тя посещава Бразилия, Словения, Индонезия и Хърватия заедно със сестра си. В Хърватия се среща с много свои роднини. Американската ТВ станция ЮНИВИЖЪН кани Габриела на връчването на наградите “LO NUESTRO”, където тя получава наградата за най-добре облечена актриса. След това посещава Израел, Испания и Филипините. През Октомври 2000 година Габриела започва снимките на нова теленовела за ТЕЛЕВИСА, наречена “La Intrusa” (“Натрапницата”). Тук тя отново играе двойна роля – на близначките Вирхиния и Ванеса. Неин партньор е Артуро Пениче. Сериалът завършва през Октомври 2001 и почти през цялото е на първо място по рейтинг. По време на снимките Габи преживява два инцидента, защото предпочита да изиграе сама всички сцени и не използва добльорката за опасните моменти. Отначало много хора обвиняват “Натрапницата”, че е копие на “Узурпаторката”, но въпреки сходните имена сюжетът е доста различен. През Май 2001 договорът на Габриела с ТЕЛЕВИСА изтича и тя заминава за Колумбия, където се снима за ТЕЛЕМУНДО заедно с Хосе Анхел Ямас в теленовелата “La Venganza”(“Отмъщението”), чиито снимки завършват през Май 2003. По време на снимките Габи изживява труден период от живота си – за да се подготви за ролята си на боксьорката Валентина, тя тренира бокс, но по време на една от тренировките си счупва китката, по-късно попада на крачка от смъртта, като замалко не изгубва единия си бъбрек, заради което прекарва доста време в болницата. Избухва скандал между нея и актрисата, която играе отрицателната роля в “Отмъщението” – Катерин Сиачоке, но Габи го преодолява. По време на снимките на този сериал между Габриела и партньора й, известният актьор Хосе Анхел Ямас, пламва искрата на любовта. Тя и Мигел де Леон се развеждат, а тя започва връзка с Хосе Анхел, но актрисата споделя, че тя и бившия и съпруг са в приятелски отношения. Въпреки проблемите на Габи, “Отмъщението” постига голям успех, нещата в живота на Габриела се оправят, актрисата получава наградата на списание TVyNOVELAS за най-добра международна актриса през 2003 година, наскоро подписа договор с колумбийската компания ТЕЛЕМУНДО за две теленовели и един филм и вече се подготвя за новата си главна роля в сериал, който най-вероятно ще се казва “La Perversa” (“Перверзницата”). Сега актрисата е щастлива с половинката си Хосе Анхел Ямас и споделя, че е решила да се изяви и на музикалната сцена. Каквото и да й е подготвило бъдещето, можем да сме сигурни поне в едно нещо: Все още не сме видели последното от Габриела Спаник...
Дана Гарсия
Дата на раждане: 4 февруари 1978 година.

Месторождение: Богота, Колумбия.

Майка: Клаудия Осуна (Claudia Osuna), известна колумбийска певица.

Дана Гарися играе пред камерите и е израснала пред милиони телевизионни зрители в родната й Колумбия. Страстна в играта си, жизнерадостна и с изразени човешки качества, Дана е известна с това, че винаги се старае да направи нещата по най-добрия начин. Младата актриса започва своята кариера на 4 години и след този момент, лицето й не спира да се появява пред милиони зрители по цял свят.

След като изиграва ролята на Марсела Вайехо в теленовелата „Cafe con Aroma de Mujer“ („Кафе с аромат на жена“), един от неоспоримите успехи в началото на кариерата й, Дана става световно известна. Със своето излъчване, непринуденост, професионализъм и талант, тя бързо става популярна в страните от Латинска Америка, САЩ, Испания, Италия, дори и в Япония.

Дъщеря на известната през 60-те години на XX век Клаудия Осуна, тя започва да се снима в телевизионни реклами и на седем години започва да се снима в сериала „Imaginate“, „Tantaas cosas“ и „Queridos“. Следват роли в теленовели като „Al final del Arcoires“, „Azucar“ и др.

През 1996 година Дана е първата колумбийска актриса, която се снима в мексиканска теленовела и това е теленовелата „Al norte del corazon“ на ТВ-Ацтека. След това тя се завръща в родната Колумбия, за да изиграе ролята на София в теленовелата „Жестока любов“ („Perro amor“), с която спечелва любовта на публиката, няколко награди и номинации. Дана, вечната мексиканска любимка, се завръща след две години и снима отново за ТВ-Ацтека в новелата „Hablame de amor“. След края на снимките, тя пътува до Ню Йорк, за да учи актьорско майсторство. След няколко месеца тя приема предложението на Fonovideo и се снима в теленовелата „Отмъщението“ („La revancha“), в която играе ролята на Соледад в компанията на международно известни актьори.

Идва ред и на незабравимите главни роли. Изиграва ролята на Норма Елисондо в световния хит „Трима братя, три сестри“ („Pasion de gavilanes“). Това е ролята, която я налага като една от най-добрите актриси. Последната й роля е на Аура в теленовелата на Telemundo „Corazon partido“.

Филмография:
„Noti Tutti Cuanti“, 1988 г.

„Imaginate“, сериал.

„Al final del arco iris“, теленовела, 1989 г.

„Azucar“, теленовела, 1989 г., в ролята на Каридад Солас; номинирана за Най-добра детска роля

„Por que diablos?“

„La casa de las dos palmas“, теленовела

„La otra raya del tigre“, игрален филм, 1993 г., в ролята на Мануела Сантакрус

„Cafe con aroma de mujer“, теленовела, 1994 г., в ролята на Марсела Вайехо

„Victoria“, теленовела, 1995 г, в ролята на Виктория

„El Dia es hoy“, игрален филм, 1996 г.

„Al norte del corazon“, теленовела, 1997 г., в ролята на Елоиса

„Perro amor“ („Жестока любов“), теленовела, 1998 г., в ролята на София Сантана

„Hablame de amor“, теленовела, 1999 г., в ролята на Хулия/Химена

„La Revancha“, теленовела, 2000 г., в ролята на Соледад Сантандер/Мариана Руис

„Pasion de gavilanes“ („Трима братя, три сестри“), теленовела, 2003 г., в ролята на Норма Елисондо

„Te voy a ensenar a querer“ („Изпитание на любовта“), теленовела, 2004 г., в ролята на Диана Ривера

„Corazon Partido“, теленовела, 2006 г., в ролята на Аура
Пълно име: Итати Канторал Сукчи (Itati Cantoral Zucchi)

Артистично име: Итати Канторал.

Дата на раждане: 13 май 1975 година.

Месторождение: град Мексико, Мексико.

Зодиакален знак: телец.

Родители: Роберто Канторал (Roberto Cantoral), композитор и Итати Сукчи, известна аржентинска актриса.

Брат: Хосе Канторал (Jose Cantoral), певец.

Семейно положение: разведена.

Бивш съпруг: Едуардо Сантамарина, актьор (19 септември 1999 г. - 10 юни 2004 г.)

Деца: близнаците Едуардо и Роберто Мигел (2000 г.)

Височина: 160 см.

Канторал се изявява като актриса от много малка. На 13 години постъпва в престижната мексиканска академия за актьорско майсторство на Televisa „Centro de Educacion Artistica“. Дебютът й на телевизионния екран е участието й в поредицата „La Telarana“.

Следващата й стъпка е много важна за кариерата й – участва в известната мексиканска теленовела „Muchachitas“. „Muchachitas“ има невероятен хит в цялата страна и Канторал се въодушевява да направи опит на театралната сцена.

Канторал среща Едуардо Сантамарина по време на снимките на „De Frente al Sol“, теленовела на продуцента Карла Естрада. Те стават много добри приятели.

1993 година е успешна година за Итати. Взема участие в теленовелата „Dos Mujeres un Camino“ заедно с Ерик Естрада, Лаура Леон, Биби Гайтан, Лорена Ерера и др. „Dos Mujeres un Camino“ превръща Канторал известна извън границите на Мексико и за първи път използва артистичното си име в своята кариера.

Периодът 1995-1996 година е белязан с успех за Канторал с интерпретацията й на отрицателната героиня Сорая Монтенегро в теленовелата „Maria la del Barrio“. Партнира си с Талия и Фернандо Колунга. Най-интересното е, че в тази теленовела героинята й се променя и Итати пресъздава 20 годишен период – в началото на теленовелата героинята й е на 18, а в края – на 38.

През 1996 година Итати се завръща на малкия екран в теленовелата „Tu y yo“, драма, в която тя играе редом с Маибел Гуардия и Джоан Себастиан. През 1997 година участва в снимките на теленовелата „Salud, Dinero y Amor“, която става хит в Мексико и печели награди.

След като участва в още няколко теленовели, тя се омъжва за Едуардо Сантамарина. Раждат им се близнаци.

През 2001 година Канторал се превъплъщава отново като отрицателна героиня в продукцията „Sin Pecado Concebido“, където изиграва Ракел Виявисенсио. Парнира си с Анхелика Ривера и Карлос Понсе.

През 2002 година Итати напуска Мексико, за да участва в бразилската продукция „Vale Todo“. Тя взема близнаците си със себе си в Бразилия, а съпругът й ги посещава често.

През 2003 година Канторал играе в продукцията на Telemundo „El Alma Herida“, където изиграва ролята на младо момиче, което пресича мексиканската граница и отива в САЩ, за да се опитва да открие своята майка.

В началото на 2004 година Канторал и Сантамарина обявяват раздялата си.

През 2006 година Итати участва в друга продукция на Telemundo по сценарий на Хулио Хименес, „La Viuda de Blanco“ („Вдовицата в бяло“). Партнира си с Франсиско Гаторно.

Филмография:
„La Telarana“, 1986-1987 г., сериал

„La Picara Sonadora“, 1991 г., теленовела

„Muchachitas“, 1991 г., теленовела, в ролята на Лусия

„De Frente al Sol“, 1992 г., теленовела, в ролята на Лупита

„Dos Mujeres un Camino“, 1993 г., теленовела, в ролята на Грасиела

„Mujer Casos de la Vida Real - El Crimen de una Bailarina“ , 1994 г.

„Maria la del Barrio“, 1995 г., теленовела, в ролята на Сорая

„Mujer Casos de la Vida Real - Una Piedra en el Camino“, 1996 г.

„Bonita“, 1996 г., игрален филм

„Tu y Yo“, 1996 г., теленовела, в ролята на Касандра

„Mujer Casos de la Vida Real - La Vida Nueva“, 1996 г.

„Salud, Dinero y Amor“, 1997 г., теленовела, в ролята на Естрела

„Infierno en el Paraiso“, 1999 г., теленовела, в ролята на Франсеска

„No hay derecho Joven“, 1999 г., игрален филм„Cuento de Navidad“, 1999 г., сериал

„Sin Pecado Concebido“, 2001 г., теленовела, в ролята на Ракел

„Vale Todo“, 2002 г., теленовела, в ролята на Ракел

„Ya no los Hacen Como Antes“, 2002 г., игрален филм, в ролята на Перла

„La Hija del Canibal“, 2003 г., игрален филм

„Man Of Fire“, 2004 г., игрален филм, в ролята на Евелин

„La Sombra del Sahuaro“, 2004 г., игрален филм

„Los Thunderbirds“, 2004 г., анимационен филм, озвучава гласа на Лейди Пенелопе

„El Alma Herida“, 2004-2005 г., теленовела, в ролята на Еухения

„Decisiones - Ventana Indiscreta“, 2005 г., в ролята на Марсела

„Decisiones - Punos de Mujer“, 2005 г., в ролята на Беатрис

„Pajarracos“, 2005 г., игрален филм, в ролята на Финита

„Cansada de Besar Sapos“, 2006 г., игрален филм, в ролята на Сеси

„Mazedo“, 2006 г., игрален филм, в ролята на Пати

„La Viuda de Blanco“ („Вдовицата в бяло“), 2006 г., теленовела, в ролята на Алисия Гуардиола

Изяви в театъра:
Todo lo que digan sera al reves

Muchachitas, 1991-1992 г.

Aguila Real, 1992 г., в ролята на Леонор

La Cenicienta, 1993 г.

Don Juan Tenorio, 1998 г., в ролята на Доня Инес

Sugar, музикална комедия

Cuatro vagos y un Sinverguenza

Aventurera, кабаре, в ролята на Елена

Cabaret, октомври 2004 – юни 2005 г, музикална комедия, втори сезон – ноември 2005 – 2006 г.

Участия в реклами:
Реклама на Lady Speed Stick.

Източници: Wikipedia, the free encyclopedia, www.gabrielblanco.cc/ и www.alma-latina.net/
Биографична справка за Майкъл Браун
Пълно име: Майкъл Брауарник

Дата на раждане: 10 юни 1976 година

Месторождение: Буенос Айрес, Аржентина

Син на актьора Карлос Браун.

Обучение:
1993 Gimnasia Deportiva (1 ano) FASET

1993 Clases de Danza Africana FASET

1994 Clases de Rap con Yasimel en el Complejo Palermo

1994-1996 Carrera de actuacion con Raul Serrano

1996-1997 Carrera de actuacion con Roxana Rendon

1997 Clases particulares de Canto con la prof. Anna Strigman

Филмография:
"Amores de mercado" ("Трудна любов"), 2006 г., в ролята на Диего Валдес

"Reinas", 2005 година

"Te voy a ensenar a querer" ("Изпитание на любовта"), 2004 година, в ролят ана Пабло Мендес

“Трима братя, три сестри” (“Pasion de Gavilanes”), производство RTI Television – Telemundo, 2003 година, в ролята на Франко Рейес

“Enamorate” ("Влюби се"), производство Мексико, 2003 година, в ролята на Мариано

“Subete a mi Moto”, производство Мексико, 2002 година, в ролята на Рикардо

“Lo que es el Amor” ("Това, което е любовта"), производство Мексико, 2001 година, в ролята на Кристиан Окампо

“Dekada” ("Декада"), производство Televisa, Мексико, 2000 година, в ролята на Давид

“Las Chicas de Enfrente”, производство Canal 13, Аржентина, 1998 година, в ролята на Факундо Ариас

“Chiquitas”, производство TELEFE, Аржентина, 1997 година, в ролята на Томас.

“Life College”, производство TELEFE, Аржентина, 1994 година

Телевизионни програми:
“Jugaste conmigo”, Argentina, 1994-1995 година

“Juntos por un Amiguito”, TELEFE, Argentina, 1996 година

Кино:
“Condones.com”, Мексико, 2002 година

Театър:
“Chiquititas”, в “Teatro Mundo”, Marino, (Verano), Аржентина, 1997 година

“Chiquititas”, в Teatro Gran Rex, (Invierno), Аржентина, 1998 година
Пълно име: Маурисио Очман Сиордия
(Mauricio Ochmann Siordia)

Дата на раждане: 16 ноември 1977 година.

Месторождение: Селая, Гуанайуато, Мексико.

Зодиакален знак: скорпион.

Семейно положение: женен.

Съпруга: Мария Хосе.

Деца: дъщеря - Лоренса.

Височина: 175 см.

Маурисио се ражда в семейството на предприемач и художничка. От много малък се увлича по артистичните прояви – участва в самодейни състави. Така продължава до навършването на 16 години, когато решава да превърне хобито си в професия. На същата възраст решава да се установи в Мексико и в началото участва в комедийната поредица заедно с Ектор Суарес „La Otra Cosa“. Той участва в тази програма в продължение на две години и като завършва този цикъл, той взема решение да продължи с артистичното си образование и заминава за Лос Анжелис.

В Лос Анжелис, Маурисио прави всичко възможно, за да покаже своите актьорски заложби. Записва се в курсовете на Joane Baron-Brown в Санта Моника, работейки като сервитьор и в същото време си търси агент в града. Усилията на Маурисио се увенчават с успех едва след три години, когато участва в снимките на филма „Message in a Bottle“. Ролята му е малка, но това му дава възможност да работи с известни актьори като Кевин Костнър, Пол Нюман и Робин Уайт.

След приключването на този проект, Маурисио се завръща в Мексико, където се запознава с Умберто Сурита, който с неговата съпруга Кристиан Бач го канят да участва в теленовелата „Azul tequila“. В тази теленовела, Маурисио Очман играе редом с Барбара Мори – двамата се превръщат в най-привлекателната телевизионна двойка. Следват няколко проекта за TV Azteca.

След края на снимките на теленовелата „Hablame de Amor“, Маурисио се насочва към театъра. Това се превръща в голямо предизвикателство за него, но той успява и участва в няколко театрални постановки на световно известни автори. И той успява да се докаже като един от най-динамичните актьори в Мексико и получава одобрителните критики на Асоциацията на театралните критици. Само с постановката „Equus“ той участва в 1 600 представления.

След това той се връща в Лос Анжелис, за да участва в нов сериал „That's life“. След изпълнение на този договор, Маурисио се връща отново в Мексико, тъй като е поканен да изиграе главната роля в проекта на TV Azteca „Como en el cine“. Следват предложения за участия в теленовели и филми.

Маурисио отблизо...
Любим спорт : водни спортове, като плуване, а също така и футбол.

Любим футболен отбор: El America.

Любима храна: тайландска и такос.

Хоби: да чете филмови сценарии, да работи в театъра и да гледа кино.

Любими филми: „Naranja Mecanica“ и „Al Este del Eden“ („На изток от рая“).

Любими режисьори: Елиа Касан, Педро Алмодовар и Алфонсо Куарон.

Любима фраза: „Бъди честен със себе си и останалите!“

Любими лакомства: шоколадените.

Обича да пие... Сидрал и текила.

Оправдание... много е зает.

Какво харесва в себе си... усмивката.

Какво не харесва в себе си... краката и белег, който има.

Смята се за... открит и прозрачен човек.

Любим цвят: бяло.

Любим аромат... „Aqua di Gio“.

Любимо животно: делфин.

Любимо цвете: роза.

Любим писател: Пауло Коельо.

Любим поет: Едгар Алан По.

Любима историческа личност: Мигел Идалго и Костия (мексикански).

Любим художник: Ван Гог.

Любим камък: кварц.

Недостатък: много е импулсивен.

Губи интерес към една жена, когато... го лъже.

Това, което го привлича в една жена е... когато е красива и има голямо сърце, а също така да е готова да го подкрепи.

Първата целувка... не помни кога е била.

А най-хубавата целувка... от съпругата му, Мария Хосе.

Филми:
„Message in a Bottle“, 1999 г., в ролята на пощальона.

„Ladies Night“, 2003 г.

„7 Mujeres, 1 Homosexual y Carlos“, 2004 г., в ролята на Карлос

„Ver, oir y callar“, 2005 г., в ролята на Алберто Браво

„Tres“, 2005 г.

„Corazon marchito“, 2005 г.

Теленовели:
„La cosa“, 1997 г.

„Azul Tequila“, 1998 г., в ролята на Сантяго Бериосабал

„Hablame de amor“, 1999 г., в ролята на Максимилиано

„Como en el cine“ („Като на кино“), 2001 г., в ролята на Хавиер/Хоакин

„Mirada de mujer: El Regreso“, 2003 г., в ролята на Хосе

„Amarte asi“ („Къде си татко?“), 2005 г., в ролята на Игнасио Рейес

„Marina“, 2006 г., в ролята на Рикардо

Сериали:
„La otra cosa“, 1992 г.

„Thats Life“, 2000 г., в ролята на Самуел

„Lo que callamos las mujeres“, 2003 г.

„Decisiones“, 2006 г.

„Loteria“, 2006 г.
Пълно име: Наташа Алехандра Растаплавосиус Арондо.

Месторождение: Кали, Колумбия.

Дата на раждане: 25 юни 1975 година.

Като малка, голямата й страст са танците. Тогава тя започва уроци по класически балет, мечтаейки някой ден да стане голяма балерина. Но за нейно нещастие, малко преди да завърши обучението си, тя претърпява тежка автомобилна катастрофа. В следствие, едното й коляно е тежко наранено и с това се слага край на танцувалната си кариера.

Мечтата на Наташа за кариера в артистичните среди се осъществява, когато решава да учи актьорско майсторство. След няколко участия в театрални постановки, тя започва да се снима в теленовели.

След ролята на Наташа Клаус в теленовелата "Отмъщението" през 2002 година, в която тя играе ролята на хомосексуалистка, тя спечелва славата и признанието, към които винаги се е стремяла. Но истински големият успех идва след участието й в сериала "Трима братя, три сестри", където си партнира с Майкъл Браун и с когото след това стават едни от най-обичаните и предпочитаните актьори. От този момент, Наташа става истинска звезда.

Привлекателната дама обича да се занимава с фитнес. В свободното си време предпочита да чете и да се радва на компанията на двете си кучета...

Филмография:
"La Tormenta", 2005 година, в ролята на Исабела Монтия

"La Mujer en el espejo", 2004 година, в ролята на Люсмила

“Трима братя, три сестри” (“Pasion de Gavilanes”), производство RTI Television – Telemundo, 2003 година, в ролята на Сара Елисондо

“Отмъщението” (“La Venganza”), производство Estrelar RTI Television, 2002 година, в ролята на Сандра Гусман

“Добро утро, Мария” (“Maria Madrugada”), производство Caracol, 2001-2002 година, в ролята на Аида

“Entre Amores”, производство RCN, 2000-2001 година, в ролята на Грасиела

“La Caponera” ("Кокошарникът"), производство RTI, 1999-2000 година, в ролята на Ампарито

“Corazon Prohibido” ("Забранено сърце"), производство RTI, 1998-99 година

“Casados” ("Женитби"), PUNCH, производство 1998-99 година, в ролята на Лаура

”Paraiso Tropical” ("Тропически рай"), производство 1998 година

“Fuego Verde” ("зелен огън"), производство RTI, 1998 година

“Prisioneros del Amor” ("Затворници на любовта"), производство Caracol, 1997-98 година

“Las Ejecutivas”, производство Caracol, 1996 година

Театър:
"Bodas de Sangre", “Irrespeto” Teatro, 1999-00 годниа

"La Muralla China", Escuela Estudio XXI, 1998 година

"Macbeth", Escuela Estudio XXI, 1997 година

"La Troyanas", Escuela Estudio XXI, 1996 година
Пълно име: Франсиско Алехандро Гаторно Санчес

Дата на раждане: 12 октомври 1964 година.

Месторождение: Санта Клара, Куба

Зодия: везни.

Семейно положение: женен.

Бивша съпруга: Синтия Клитбо (актриса)

Настояща съпруга: Белмарис Гонсалес Суасо

Деца: две дъщери – Исабела и Каролина Алисия (2001 г.)

Височина: 182 см.

Неговия идол: баща му, Франсиско Гаторно

Платоничната му любов: Наташа Кински

Франсиско Гаторно израства в Санта Клара и от малък е почитател на бейзбола. От малък се интересува от актьорство и режисура. Като дете, Франсиско е запленен от кубинските обичаи, най-вече от музиката и спорта. Франсиско изучава актьорско майсторство и в дома, Куба, и в Мексико.

През 1985 година, на 21 годишна възраст е филмовият дебют на Гаторно с участието му в „Una novia para David“ („Една приятелка за Давид“) като Мигел.

Изминават три години преди Гаторно да получи своята следваща работа – участва във филма „El verano de la senora Dorbes“ („Лятото на госпожица Форбс“). Тази роля дава тласък и Франсиско става популярен в Мексико. През 1989 година изиграва няколко малки роли.

След това работата го отвежда в Испания, където участва в ко-продукция на Куба и Испания през 1992 година - „Me alquilo para sonar“.

През 1993 година Франсиско участва в друг кубински филм „Sueno Tropical“. От тогава става много известен актьор в Куба. През 1993 година Гаторно отива в Чили, където участва в няколко продукции.

През 1994 година Гаторно се премества в Мексико, участвайки в популярния филм „Fresa y chocolate“ („Ягода и шоколад“). Това е филм, в който се разказва за хомосексуалист, който се влюбва в комунист.

Усъвършенствайки своята игра, Гаторно дебютира в Телевиса през 1995 година. Той участва в теленовелата „La duena“. Там той се запознава с първата си съпруга, Синтия Клитбо, която тъкмо изгрява като актриса.

Следват поредица успешни филми и теленовели. Докато през 2000 година Гаторно се развежда с Клитбо и осъществява своя дебют в Холивуд като Хорхе Камачо във филма „Before night fall“.

През 2001 година Франсиско пътува до Колумбия, където изиграва ролята на Андрес Бустаманте в теленовелата „Amantes del desierto“ („Любов в пустинята“). Малко след това среща Белмарис Гонсалес Суасо, от която има две дъщери с година и четири месеца разлика.

След участието си в популярния сред младежите сериал „Clase 406“, Гаторно се оттегля от теленовелите. Той си дава почивка година и половина. През това време се появява на телевизионния екран, участвайки в различни телевизионни предавания.

През 2005 година Гаторно сключва договор с Telemundo и участва в продукцията „Tierra de pasiones“ („Земя на страстта“). По-късно същата година участва във филма „La Migra“ („Границата“).

Франсиско се включва в проекта „La viuda de Blanco“ през 2006 година.

По настоящем той живее в Маями, Флорида.

Филмография:
„Una Novia para David“, игрален филм, 1985 г., в ролята на Мигел

„El Verano de la senora Forbes“, игрален филм, 1988 г., в ролята на Акилес

„Papeles secundarios“, игрален филм, 1989 г.

„Me alquilo para sonar“, сериал, 1992 г.

„Los Perros tienen hambre“, игрален филм, 1993 г.

„Sueno Tropical“, игрален филм, 1993 г.

„Fresa y chocolate“, игрален филм, 1994 г., в ролята на Мигел

„La Duena“, теленовела, 1995 г., в ролята на Хосе Мария

„Canaveral de pasiones“, теленовела, 1996 г., в ролята на Хуан де Диос

„Tu y yo“, теленовела, 1996 г.

„Engano mortal“, игрален филм, 1998 г.

"Preciosa", теленовела, 1998 г., в ролята на Алваро Сан Роман

„Laberintos de pasion“, теленовела, 1999 г., в ролята на Педро Валенсия

„Entre la tarde y la noche“, игрален филм, 1999 г.

„Before Night Falls“, игрален филм, 2000 г., в ролята на Хорхе Камачо

„Amantes del desierto“ („Любов в пустинята“), теленовела, 2001 г., в ролята на Андрес Бустаманте

„El Noveno mandamiento," теленовела, 2001 г., в ролята на Родриго Бетанкур

„Complices al rescate“, теленовела, 2002 г., в ролята на Алберто дел Рио

„Clase 406“, теленовела, 2002 г., в ролята на Луис Фелипе Виясана

„Las Lloronas“, игрален филм, 2004 г., в ролята на Федерико

„La Migra“, игрален филм, 2005 г., в ролята на Роберто

„Tierra de pasiones“ („Земя на страстта“), теленовела, 2006 г., в ролята на Пабло Гонсалес

„Wet Foot/Dry Foot“, игрален филм, 2006 г., в ролята на Рамиро

„La Viuda de Blanco“ („Вдовицата в бяло“), теленовела, 2006 г., в ролята на Себастиан Бланко
Gorgoroth


Gorgoroth е основана в Норвегия от Hat, Goat и Infernus в през 1992 година. Hat - вокалl, Goat - барабанист и Infernus - китарист. Името Gorgoroth в взето от книгата "Властелина на пръстените", Gorgoroth е тъмна и безжизнена долина където няма живот. През 1993 Gorgoroth издават тяхното първо демо озаглавено A Sorcery Written In Blood, Kjettar се присъединява като бас китарист в това демо, но напуска веднага след това.
Gorgoroth подписват с Embassy Records, който издават и техния първи албум Pentagram през 1994. Samoth от Emperor свири на бас китарата в Pentagram. След издаването на Pentagram, Goat и Samoth напускат групата.
През 1996 Gorgoroth подписват с Malicious Records, които преиздават Pentagram, същата година когато Gorgoroth пускат втория си албум Antichrist, в този албум Pest от Obtained Enslavement пее като вокал, а Frost от Satyricon е барабанист, докато Infernus прави соло и бас партиите, Hat е вокал в 2, 3 и 6 песен. Antichrist е трибют на Euronymous.
По късно същата година Gorgoroth издават и The Last Tormentor, в този албум Grim (Immortal, Borknagar) заменя Frost на барабаните докато Ares от Aeternus се присъединява като басист.
През 1997 Gorgoroth издават последния си албум с Malicious Records. Той се нарича Under The Sign Of Hell. Същата година Gorgoroth и цялата black метъл сцена преживяват загубата на Grim който умира от свръх доза.
По късно през 1997 Gorgoroth шокират black метъл сцената като подписват с Nuclearblast, следващата година те издават албума Destroyer. В него участват Infernus като бас и китара, Tormentor - китарист, Gaahl от Trelldom - вокал, Vrolok от Aeternus - барабанист, Ares - бас, T.Reaper - бас. Участие в албума имат и Pest - вокал, Frost на барабаните и Daimonion на синтезатора. През 1998 Gorgoroth участват в трибюта на Darkthrone - Holy Darkthrone, с кавъра на Slottet I Det Fjerne, която също е неописана песен в Destroyer. Много от песните в този албум са били записани преди години, като номер 3, която е записана през 1994.
През 2000 година black метъл сцената още ведъж се учуди от може най-добрия албум на Gorgoroth, Incipit Satan който излезе в началото на 2000. В него участват Infernus като китарист и вокалист, Tormentor - китарист, Gaahl - вокал, Sjt. Erichsen - барабани и King of Hell на бас китарата.
В началото на 2000 Sjt. Erichsen беше заменен от нов барабанист - Kvitrafn (бифш член на Det Hedenske Folk).


Дискография:

A Sorcery Written In Blood (1993)
Pentagram (1994)
Antichrist (1996)
Under the Sign of Hell (1997)
Destroyer (1998)
Incipit Satan (2000)
Graveworm


Те се родиха в началото на 90-те. През 1993 съставът вече е попълнен и готов за завоевания. След много труд и много концерти, GRAVEWORM се срещат на сцената с Darkseed, които им препоръчват да се свържат със Serenades Records - много сериозна германска музикална компания, която приема да ги издава. През 1997, в Soundbunker Studio, Ludwigshafen е записан дебютният студиен албум "When Daylight’s Gone". В това студио са записвали и прочутите Crematory и Mystic Circle, а това, което GRAVEWORM успяват да запишат се оказва една изключителна по своето качество продукция. Малко по-късно, през пролетта на 1998, е записан (пак там) и минидискът "Underneath The Crescent Moon", с гост-вокалистка Sarah Jezebel Deva. Ентусиазмът е голям - както от страна на медиите, така и от страна на подивелите фенове! Изводът от всичко това е един - време е за нов албум, който да покаже кои всъщност са GRAVEWORM. Следващото нещо, което героите правят е да влязат в легендарното Newport студио, известно с мощната си продукция. А мощен е само една от думите, които могат да се изрекат по повод "AS THE ANGELS REACH THE BEAUTY"! Това е майсторски изработена музикална творба, която безапелационно разчиства пътя пред GRAVEWORM.